Консултативният съвет, създаден със заповед на социалния министър Тотю Младенов, за промени в пенсионната система, предлага реформите да започнат от 1 януари 2012 г. По време на дискусия по темата министър Младенов обясни, че дотогава системата трябва да бъде стабилизирана, след като това стане и на пазарът на труда. Ние не може да мислим дългосрочно за системата, тъй като има голяма девалвация, коментира той.

В средата на декември позицията на правителството по темата бе точно протвиположната и тогава социалният министър обяви старта на реформата.  

Съветът предлага два варианта за реформи в системата, които предстои да бъдат подложени на обществено обсъждане.

Първият, който е по-приемлив за социалното министерство, е право на пенсия за стаж и възраст от началото на 2012 г. да се придобива при 40 години осигурителен стаж за мъжете, сега е 37 г. и 37 години за жените /сега е 34 г./. Предложение е минималната възраст за пенсиониране да бъде 63 за мъжете и 60 г. за жените.

В момента по данни на НОИ средната продължителност на осигурителния стаж за пенсия 3-та категория труд с пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати през 2008 г., е 38.5 г. за мъжете и 35.8 г. за жените.
От 2015 г. се предвижда поетапно увеличаване на необходимият осигурителен стаж за жените с по 6 месеца за всяка календарна година /до 2020 г./, за да се изравни със стажа на мъжете.

Вторият вариант предвижда повишаване на възрастта за пенсиониране за жените от 2012 г. с 4 месеца за всяка календарна година до достигане на 63 г. през 2019 г. От 2021 г. едновременно увеличаване на пенсионната възраст за жените и мъжете с 4 месеца на година до достигане на 65-годишна възраст. За придобиване на право на пенсия ще се изискват не по-малко от 37 г. осигурителен стаж за жените и мъжете. Този вариант предлага по-плавен преход към нарастване на пенсионната възраст поради влошения здравен статус на българите, ниската икономическа активност и заетост, обясни Младенов.

В момента българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Основният проблем е тенденцията за дълготрайна финансовата нестабилност на Държавното обществено осигуряване, която може да генерира бъдещи непосилни ангажименти на бюджета на държавата. През 2010 г. около 60% от разходите за пенсии, осигурителни обезщетения и помощи от ДОО се финансират от държавния бюджет. Недостигът от средства възлиза на близо 4 млрд. лв., каза социалният министър Тотю Младенов.

Пенсионната система има ограничени възможности да играе ролята на „автоматичен стабилизатор” в условията на криза, обясни социалният министър.

Прогнозите за развитието на I стълб на пенсионната система показват, че днешното финансово състояние на системата е най-лошата възможна изходна база за предприемане на дългосрочни управленски решения. Според разчетите на НОИ, ако сегашната ситуация се запази, то пре з 204 0 г. ни очаква недостиг на средства в І стълб от около 3.5% от БВП.
В същото време, през 2040 г. пенсионерите могат да очакват едва 33% заместване на миналите си доходи от I стълб /сега около 46%/. На практика тези факти сериозно компроментират предприетите през 2000 г. промени, както и провежданите политики по посока на адекватността на размерите на пенсиите.

Друг проблем е натискът от застаряването на населението допълнително ще влияе негативно върху стабилността на пенсионната система и устойчивостта на публичните финанси. Според НОИ ако сегашната с 2040 г. ни очаквам от 3.5 % от БВП на страната. През 2040 г. пенсионерите могат да очакват едва 33 % заместване на минималните си доходи от първия стълб (46 % е в момента). Фокус