По времето, когато на независима Шотландия бъде разрешено да се присъедини към Европейския съюз - може би през 2020 г., глобалната петролна индустрия вече ще е в състояние на структурен спад.

Голяма част от прогнозираното петролно богатство на Шотландия ще се окаже самоизмама. В момента елитните университети в САЩ, подкрепени от Министерството на енергетиката и Пентагона, търсят изход от зависимостта на икономиката от черното злато. И Вашингтон и Пекин бяха шокирани от случилото се през 2008 г., но малцина в Шотландия забелязват това, пише The Telegraph.

Дебатът между поддръжниците и противниците на независимостта е дали петролните запаси на страната възлизат на 24 млрд. барела или на 16 млрд. барела.

Този дебат би бил адекватен на реалността, ако търсенето на суровината в Китай продължи да расте с бързи темпове и през следващите години. Но китайската икономика вече се забавя. Междувременно цената на добива на нефт в Северно море става все по-висока. От 2002 г. насам оперативните разходи за сондажите в района са скочили петкратно.

Много е вероятно голяма част от световната петролна индустрия да фалира в следващите десетилетия, тъй като, докато разходите за разработване на нефтени залежи растат в цял свят, цените на алтернативните източници на енергия намаляват и тази тенденция ще се засилва.

Според Sanford Bernstein светът е изправен пред "глобална енергийна дефлация", докато технологиите бавно, но сигурно подриват господството на петрола като източник на енергия за икономиката.

В момента, в който се намери устойчив начин за съхранение на енергия, което според учени от Харвард ще се случи до 3 години, преминаването към слънчева енергия ще се превърне в тенденция в голяма част от света и то по търговски причини, без държавни субсидии. Постепенно натискът върху петролните компании ще расте, като кризата в сектора ще се разрази с пълна сила някъде около 2025 г.

Налице е висока степен на риск, Шотландия да се окаже извън ЕС и без скъпи петролни запаси, които да подхранват растежа на нейната икономика.