Политическото решение за налагане на петролно ембарго над Иран има своите икономически и социални последици дори и за държави, които не зависят директно от доставките на техерански нефт. България също ще бъде потърпевша от тази ситуация, като ударите ще бъдат косвени - през международните цени на нефта, курсовите разлики долар/лев и близостта до Гърция, която внася 35% от петрола си именно от Иран. Ситуацията може да бъде сравнявана с онова, което се случи при срива в доставките на либийски петрол в края на 2010 и началото на 2011 година, макар че сега положението, в което се намира икономиката, е по-неизгодно и я прави по-уязвима на подобни удари.

С гласуването си от вчера Европейският съюз наложи забрана за сключване на нови договори за доставка на ирански нефт. Вече сключените контракти ще се изпълняват до 1 юли. От там насетне нито капка нефт от Техеран няма да бъде допускана на континента. Тъй като Европа потребява близо една четвърт от добивания в Иран нефт (или 600 хил. барела дневно), тази мярка ще доведе до значително свиване на приходите на страната и тя ще се окаже принудена да седне на масата за преговори и да склони на отстъпки по отношение на ядрената си програма. Това означава, че има шанс негативните ефекти на това ембарго да бъдат избегнати. Но ако страните продължат да упорстват, ситуацията може чувствително да се влоши.

Иран е една от дванадесетте държави-членки на Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК. Тя произвежда по 3.544 млн. барела дневно от 2 064 кладенци, по данни на петролния картел за 2010 година. За сравнение, Либия изпомпва по 1.487 млн. барела дневно, тоест ефектът на иранското ембарго може да бъде двойно по-голям за Европа. Но следва да се има предвид и факта, че след успокоениeто на гражданското напрежение в Либия и възстановяването на енергийната инфраструктура там, страната отново се върна на пазарите, така че в случая на Иран можем да говорим за недостиг на 1.5 млн. барела дневно.

Повече от Иран, в рамките на картела, произвеждат само Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. Те разполагат с допълнителен капацитет, с който да компенсират недостига на ирански нефт на пазара, при това на конкурентна цена. По данни на ОПЕК през 2010 година спот цената на иранския нефт е била 78.18 долара за барел. Либийският е струвал 79.67 да барел, а този на Саудитска Арабия е бил 75.56 долара за барел. Руският нефт е струвал е 78.39 за барел - това обстоятелство а е важно за България, тъй като тя разчита в голяма степен на вноса от там.

Вече стана ясно, че Италия и Испания, в качеството им на едни от най-големите потребителки на ирански нефт в Европа, вече са започнали преговори (основно със Саудитска Арабия) за доставка на петрол. Гърция обаче е сред силно разочарованите от наложеното ембарго и дори при процеса на вземане на решение за него е лобирала против. Причината за това е, че страната си е договорила изключително изгодни условия с Техеран, като например правото да заплаща за техеранския нефт 60 дни след доставката му.

В Гърция работят две нефтени рафинерии, които обезпечават не само местното потребление, но и износа на петролни продукти от страната за Македония, Сърбия. България също осъществява внос на гръцки бензини. Това означава, че при евентуално намаление на физическите обеми на входяща суровина, проблемът за самата Гърция няма да е толкова голям. Тя също може да се ориентира към Русия като към нов източник на суровина, така че сценарий, при който България започва да изнася горива за Гърция, е малко вероятен да се случи.

Една от пречките да спечелим от ембаргото, са валутните курсове, които в момента са по-неблагоприятни за нас, отколкото при кризата с либийския петрол. Тогава доларът бе по-евтин, под 1.40 лв. за долар, а в момента е 1.50 лева за долар. Това означава, че ако има по-сериозно вдигане на международните цени на петрола, ударът за потребителите в България ще е двоен.

При кризата в Либия цената на петрола се вдигна с $ 20 до $ 120 за барел, въпреки, че физически до недостиг на суровина не се стигна, защото Саудитска Арабия успя да компенсира недостига. Без инцидента "Иран" прогнозите за международната цена на петрола се движиха в коридора 90 - 115 долара за барел. Международната агенция по енергетика пък бе прогнозирала нулев растеж на потреблението на петрол през тази година, което е фактор, дърпащ цената надолу. Ето защо ще бъде изключително важно как пазарът ще реагира на европейското ембарго на иранския нефт. Стара максима е, че в тази търговия фундаменталните фактори имат значение само за 25% от цената. Всичко останало е политика и спекула.

От тук нататък трябва да се следи каква ще бъде реакцията на Китай, Индия и Япония, които също са клиенти на Иран и купуват петрола си от там, защото политическата акция на САЩ и Европа може да се окаже недостатъчна за разрешаване на кризата с ядрената програма на Иран. Така този фактор ще продължи да оказва влияние върху международната цена на петрола, а от там и върху разхода за гориво, който имат потребителите, включително и в България.

Вчера най-масовият бензин А 95 поскъпна до 2.50 лв. за литър, което е близо до рекорда от миналото лято, когато в страната имаше шествия срещу високите цени на горивата. Традиционният мотив за промяната на цените у нас винаги са "конюнктурата на пазара". Занапред под това словосъчетания ще трябва да имаме предвид освен котировките на международните пазари,  също така курсът долар/лев и вероятността да не можем да внасяме по-евтини горива от Гърция, Италия или Израел.

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа!