Мажоритарният собственик на ПОК Доверие е решил да продаде компанията най-вероятно съблазнен от високата офертна цена, предложена от кандидат-купувача.

Това предположи в интервю за DarikFinance.bg лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той уточни, че все още няма официална информация за офертната цена на United Capital PLC, но по неофициална информация сумата е над 100 млн. евро. От КНСБ са обезпокоени от това, че реалният купувач се крие зад сложна офшорна структура.

При предходните смени на собствеността в Доверие е имало прозрачност и яснота какви са намеренията на новият собственик. В случая неяснотите около новия собственик водят до страшни прогнози за руска ръка и олигархични интереси.

Успокоихте ли се след като стана ясно кой е купувачът на ПОК Доверие или се притеснихте още повече след новината?

Не ми дава повече яснота информацията, която е публикувана на сайта на Виена иншурънс груп, от това, което знаех и до момента. Не става ясно кой е всъщност истинският купувач, какви са неговите инвестиционни намерения по отношение на бъдещето на компанията, как се гарантират правата на осигурените лица по отношение на бъдещето управление на техните пари, тези 1.8 млрд. лв. Законът казва как ще се инвестират тези средства, но  всяка пенсионна компания прави своята инвестиционна стратегия.

Най-важният въпрос за мен е как ще реагира регулаторът. След срещата ни вчера с господин Стоян Мавродиев аз чух, че той ще упражни стриктно закона, така че да стане ясно истинският собственик, който иска да придобие мажоритарният дял на най-голямата пенсионна компания, но и от къде са парите. Законът казва, че трябва да са собствени средства. Привлечени средства, особено от чужда банка, както се коментира, става въпрос за Инвестбанк Русия, ми е трудно да преценя дали могат да се вместят в законовите регламенти.

Какво ви притеснява в United Capital PLC като купувач на Доверие? 

В случая на Юнайтед кепитъл, това е една офшорна фирма или полуофшорна фирма, регистрирана в Лондон, но така или иначе структурата на капитала, кой кой е вътре, не става много ясно. На въпросите, които зададохме по време на последния Надзорен съвет, а именно кой представлява фирмата, господин Франц Фукс, председателят на Надзорния съвет, каза, че тя се представлява от американската адвокатста къща Стърман. Не познаваме тази влиятелна къща, не познаваме никой от адвокатите й, които са наети да представляват компанията, което създава несигурност и непрозрачност.

Освен това, това, което прочетохме за Инвестбанк -Русия (че е свързана с фирмата- купувач) също даде много въпросителни. Придобивайки третата по големина банка в една прибалтийска държава, накрая тази банка е завършила с фалит и спасяване, национализация по съответния ред, по който се спасяваха банките в страни-членки на еврозоната. С други думи не чухме добри информации за Инвестбанк – Русия, ако тя е главният собственик или инвеститор.

Освен това не мога да си направя аритметиката кой е готов да даде 180 млн. евро за компания, която не струва толкова и как смята да си възстанови инвестицията, която е направил, при положение, че в най-добрите си години Доверие е печелила годишно не повече от 15 млн. лв.  Тоест тези 340 млн. лв. дадени наведнъж наистина е дълга инвестиция, което означава, че този, който инвестира, трябва да има доста дълго търпение, за да си върне парите.

Това ли е официалната ви информация – офертата Доверие е за 180 млн. евро?

Това е неофициалната информация. Официално от Вишена иншурънс груп не коментират цената, но имаше предварителна такава официална, че ще търсят да продадат на 120 - 150 млн. евро. Но реалната цена според анализатори е под 100 млн. евро.

Ако в крайна сметка се разкрие, че банкерът Цветан Василев стои зад сделката, това проблем ли би било за вас?

За мен би било проблем всеки собственик, който няма намерение и ясна стратегия как ще управлява компанията; който няма мениджмънт, защото в пенсионното осигуряване не се създава мениджмънт за два дена. А знаете, че целият мениджмънт на Доверие подаде оставки.

Какво се случи с тези оставки? Те приети ли са?

Оставките на целия Управителен съвет и искането на всички, които представляват компанията да бъдат освободени от техните представителни функции, бяха депозирани на 3 юли. Решението на Надзорния съвет бе, че приема за сведение тези оставки и възлага на Управителния съвет да продължат да управляват компанията и да я представляват до финализиране на сделката и изясняване на това какво и как ще прави Виена иншурънс груп през следващите дни. Сега в тази ситуация, когато има сделка, как ще реагира мениджмънта и дали няма да се възползва от правото си да каже "Ние бяхме до тук" , аз не мога да коментирам. Но не изключвам и такава възможност, която би задълбочила кризата в тези дни и седмици.

Иначе дали Цветан Василев се казва собственикът, дали по друг начин, за нас не е важно. За нас е важно да има сериозно репутационно ниво и колкото по-познато име е на пенсионно осигурителния или застрахователния пазар, толкова по-добре. Но ние искаме да видим и да знаем какви са гаранциите за осигурените лица.

Защо казвате, че най-важното за вас е КФН как ще се произнесе по сделката? Имахте среща и в Комисията за защита на конкуренцията. Как приключи тя?

За момента най-важно е какво ще каже КФН, тъй като другият регулатор, предполагам, че от формална гледна точка няма да намери пазарна концентрация и ще разреши сделката. Поне с такива впечатления останах вчера след срещата с господин Петко Николов от КЗК. 

Според вас защо КФН да не одобри сделката? Няма формална пречка – от законова гледна точка офшорка може да купи пенсионен фонд, стига да е ясен собственика и да разполага с капитала.

Истината е дали това е заемен капитал или не е. Ако говорим за придобиването на мажоритарния дял от юридическо лице и се идентифицира кое е то и се докажат собствени средства, това трябва да е банкова институция. Тоест, поправете ме ако греша, но ако някоя банка реши, че трябва да придобие пенсионния фонд, сигурно трябва да заяви, че го купува в качеството си на банка, а не чрез офшорна фирма.

През офшорна фирма средствата вече са заемни. Тя има в момента собствен баланс, финансови данни , които са публикувани и те са далеч, далеч по-малки от това, което се коментира като цена по сделката. Тоест, тя (компанията) няма как да има такива средства. Това за мен е големият въпрос - дали и как КФН ще прецени дали тези средства, с които се придобива мажоритарния дял са допустими от гледна точка на закона.

На какво се надявате от тук нататък - КФН да не разреши сделката?

Аз нямам никакви надежди. Моята надежда е каквото и да се случи да са гарантират правата на осигурените лица. Нашият морален ангажимент е там. И ако не може той да бъде гарантиран, КНСБ ще направи необходимото да излезе от компанията. Ще поискаме новия мажоритарен собственик да изкупи нашия миноритарен дял и КНСБ ще свали своята морална отговорност от това кой и как управлява парите на тази компания и доколко хората могат да смятат, че са сигурни. Нека новият мениджмънт и новият собственик да докажат това.

Ние не казваме, че е грешен или не е. Ние просто казваме, че ние не можем да носим тази морална отговорност повече, както сме я носили до момента. И хората са ни вярвали, впрочем, при всички тези седем смени през годините, откакто Доверие бе основана през 1994 година. 

Тоест, ако КНСБ гласува доверие, хората остават клиенти на фонда. А ако отхвърлите доверието си, можем да очакваме, че мнозина биха се преместили в друг пенсионен фонд?

През тези близо 20 години собствениците не са нарушили нито на сантиметър правата на осигурените. Ние винаги сме имали срещи с потенциалните нови собственици и сме виждали имена като Дойче банк, Европейската банка за възстановяване и развитие, самите Vienna Insurance Group, при които не се налагат допълнителни обяснения кой от къде идва и как ще гарантира бъдещето на компанията, докато случаят сега не е такъв.

Аз нямам никакви забележки и към Виена иншурънс груп и към неговото участие като мажоритарен акционер до момента. Но имам притеснения защо продава по този начин.

А защо продава, според вас?

Те трябва да отговорят. Ако правилно разбирам, единственият водещ мотив, е цената, което за мен вече не е висша степен на отговорност.

След като в най-добрите си години Доверие реализира 15 млн. лв. печалба, това също би могло да е фактор за продажбата му?

Пенсионният пазар е такъв. Другите пенсионни компании не печелят повече от Доверие. Да не забравяме, че все пак това е регулиран пазар и основната му цел е не да генерира свръхпечалби, а да гарантира втора пенсия на осигурените лица.

Тоест, високата цена от над 100 млн. евро може би е съблазнила австрийците да продават?

Най-вероятно.

Какво ще предприемете като действия докато чакате ситуацията около сделката да се избистри?

Ние поискахме от Управителния съвет на Доверие като миноритарни акционери заедно с други акционери да свика общо събрание на акционерите, извънредно, на 30 юли, на което ще искаме мажоритарния акционер, VIG, да даде отговори на въпросите, които останаха в нашите глави и сега ги задаваме публично в медиите. КНСБ носи морална отговорност за осигурените лица, тъй като ние сме били основната причина те да станат клиенти на фондовете на Доверие.