На фона на анализите, че еврозоната е пред разпад и че най-вероятно критериите за присъединяване ще бъдат затегнати заради проблемите в Гърция, Испания, Португалия и Италия, България продължава усилията си в тази посока. Наскоро финансовият министър обяви, че се е заел лично да убеждава представители на страните-членки на общия валутен съюз в това, че България заслужава да бъде част от това пространство. Какви биха били позитивите от членството ни във валутния съюз и пред какви опасности се изправяме пред DarikFinance коментира Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика. Според него, влизането ни в еврозоната не е само въпрос на критерии. То може да се тълкува като сделка на страната ни след като тя покаже на какво е готова и с какво може да допринесе.

Кои са положителните страни от присъединяването на България към еврозоната:

Сигурност и стабилност

Положитените страни от членството на България в еврозоната са по-видими за всички.

На първо място безспорно е по-голямата стабилност. Въвеждането на валутния борд имаше именно такава роля, но дори и той не може да носи тази сигурност, което би донесло членството в еврозоната. Именно това е и водещият аргумент. Независимо от  проблемите на някои страни от еврозоната, обаче, България би могла да получи значително по-голяма сигурност отколкото получава сега. Ако еврозоната тръгне да се разпада, и ние ще се провалим заедно с нея, без значение дали сме в условията на борд или вътре във валутния съюз. Еврото има достатъчно силни страни, нормално е по време на криза да има някои проблеми. Така че нашата позиция в момента би станала по-стабилна, ако влезем в еврозоната. Възможността от провал винаги я е имало и никой не може да я изключи. Ние също бихме донесли сигурност за еврозоната, стига да бъдем достатъчно добър партньор, но повечето ползи ще бъдат за нас.

Елиминирането на риска

Без значение дали валутни или политически, членството в еврозоната ще минимизира рисковете пред страната. Нещо, за което често се говори – нападките срещу валутния борд. Хората, които са се изказвали против борда или в посока на някаква негова промяна, на практика са били отхвърляни. Знаете, че един вицепремиер не зае поста си, може би защото говореше на тема как да бъде променен борда. Виждаме една доста сериозна чувствителност към тази тема и е по-добре наистина да я затворим, както би се изразил финансовият министър.

По-ниски лихви

По-ниският риск ще доведе и до понижение на лихвите. Видяхме, че когато бюджетният дефицит беше преборен и се постигна някаква форма на балансиран бюджет, до по-малък дефицит, това тотално оказа влияние върху стабилността в страната, върху по-малкия риск, а в някакъв по-дълъг период натисна и лихвите надолу.  Всички български граждани и бизнеса, които вече имат кредит или ще вземат кредит, ще бъдат улеснени.

Ръст на чуждите инвестиции

Стъпвайки върху по-ниския риск, следващият позитив безспорно е свързан с ръста на чуждите инвестиции. На първо място, върху притока на инвестиции влияние ще окаже яснотата каква е ориентацията на България. Ние доказахме това още с влизането в Европейския съюз, но това е още един аргумент да бъде напълно ясно какви са нашите дългосрочни цели.

Засилване на търговията

Това също произлиза от по-ниските рискове и увеличаването на инвестициите. А и ползването на единната валута няма начин да не се отрази на пазара. Виждаме, че позитивите са много, може да се изброяват и още. Въпросът е какво ще правим след като изпълним целта си, какво следва по-нататък.

Ето и с какви опасности бихме се сблъскали:

Закръгляне на цените нагоре

Закръглянето на цените нагоре нещо, от което много хора се опасяват, но не е сигурно дали това ще се случи. Не мисля, че имаме толкова големи основания да мислим, че това ще се случи. Знаем, че и в момента на практика сме вързани към еврото заради валутния борд. Но наистина, при новото ценообразуване е възможно да има някакво повишение, най-вече при всекидневните стоки, при хранителните например, само че в малки размери. Най-вероятно това слабо повишение ще бъде усетено през първите един–два месеца след членството. Още повече, че много цени са регулирани под една или друга форма. Такива са цените на електроенергията, топлоенергията, водата. Бидейки регулирани, те просто ще бъдат обърнати в евро и там дори не можем да очакваме никакво закръгляне нагоре.

Увеличаване на дефицита заради увеличаването на държавните разходи

Влизането в еврозоната може да се приеме като тест за фискалната стабилност, но това зависи от правителството и от това дали то ще вземе решението да харчи повече. В момента това е доста трудно да се направи, било защото кабинета вярва в балансирания бюджет или заради сигурността на борда, но големият бюджетен дефицит е недопустим, пагубен. Виждаме какво се случва в момента с Гърция. Но дори и заради членството в еврозоната не би се стигнало до значително увеличаване на дефицита. Естествено, има го този риск, по-скоро като политически „хазарт”, че можем да допускаме някакъв малък дефицит. Това наистина е много опасно.

Опасност за фискалния резерв

Опасността за фискалния резерв би дошла от това, че с влизането в еврозоната ще трябва да решим какво ще правим с този ресурс – дали ще го използваме за реформи или просто ще бъде похарчен.