Подписването на сделката с Иран е най-големия дипломатически риск поеман по време на президентството от Барак Обама – това е постижение, което ще определи неговото наследство и което може да даде нежелан резултат, ако Техеран се възползва от някои вратички или засили напрежението в Близкия изток.

Никой друг въпрос на външната политика на САЩ не носи толкова отчетливо печата на Обама от окончателното споразумение с Иран, както и никой не представлява такъв тест за доктрината му за преговори с враговете на Америка, в опит да се избегне конфликт с тях.

Тази политика вече даде резултати с възстановяването на дипломатическите отношения с комунистическа Куба, което сложи край на повече от пет десетилетия на враждебност. Но потенциалните ползи и рискове са много по-големи при сделката с Иран, която дава на Обама надежди за постигане на нещо безпрецедентно в Близкия изток – стабилност.

Ангажираността на стопанина на Белия дом в преговорите с Техеран достигна ниво най-подробни технически детайли, контрастира с по-сдържания му подход спрямо някои други геополитически проблеми като войната в Сирия и сепаратисткия конфликт в Украйна.

Президентът, който дойде на власт през 2009 г. с предложението да протегне ръка към Иран, осигури историческото отваряне към страната с лично телефонно обаждане до държавния глава на ислямската република, след което си размени кореспонденция с върховния лидер на Иран – аятолах Али Хаменей.

След започването на разговорите в последната минута преди крайния им срок, Обама се обаждаше редовно на държавния си секретар Джон Кери от Вашингтон, най-малко веднъж дневно чрез подсигурена видеовръзка, за да дава напътствия на преговарящия екип.

Говорейки от Белия дом, Обама се опита предварително да дискредитира всеки опит за саботаж на споразумението като настоя, че "липсата на сделка ще означава по-голям шанс за повече войни в Близкия изток". Той заяви, че неговият дипломатически подход е най-добрият начин за склоняването на Иран да се отдръпне от "пътя на насилието и суровата идеология", колкото и трудно да е това.

Но ако думите на критиците му бъдат потвърдени, Обама би могъл да остане в историята като президента, който само даде време на Иран, преди страната да предизвика регионална ядрена надпревара.

Държавният глава, на когото доста спорно беше присъдена Нобелова награда за мир само девет месеца след началото на първия му мандат, трябва да се справи с обвиненията от по-войнствено настроените конгресмени, според които президентът на САЩ е преминал "границите на допустимото" в преговорите с Иран и е направил твърде много компромиси.

Първоначалните американски искания, сред които и пълното ликвидиране на иранската ядрена инфраструктура и ограничаване на програмата за балистични ракети на страната, отпаднаха по време на преговорите. Сделката е компромисна и за двете страни, може би твърде компромисна.

Обама "получи това, което искаше", коментира Арон Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в правителства както на демократи, така и на републиканци. "Иран обаче получи повече", допълва той.

На Обама му остава много работа, за да подсили сделката, която вдига санкциите срещу Техеран в замяна на ограничаване на ядрената му дейност. Техеран продължава да отрича, че се опитва да създаде ядрено оръжие.

Сега президентът трябва да убеди скептичния Конгрес, в който опозицията има мнозинство, да не саботира споразумението, докато дава гаранции на съюзниците си като Израел и Саудитска Арабия, които се страхуват от нарастване на регионалното влияние на Иран.

Изправен пред възможността републикански кандидат да спечели президентските избори през 2016 г. в САЩ, Обама трябва да се подсигури, че неговият наследник няма да изхвърли на боклука споразумението с Техеран.

Според приближени на Белия дом исканията на критиците за по-добра сделка са нереалистични. Иран не е Гърция и не може да бъде притиснат до стената.

Най-непосредственото предизвикателство за Обама ще бъде да премахне пречките за сделката в контролирания от републиканците Конгрес, който разполага с 60 дни, за да даде оценка на договора.

Ако конгресмените не одобрят споразумението, Обама ще наложи вето и след това по всяка вероятност ще получи достатъчно гласове от своите демократи, за да го приложи. Но прибягването до подобен ход по всяка вероятност ще подчертае и несигурната основа на сделката във Вашингтон.

Сделката е най-голямата стъпка към установяване на приятелски отношения между Иран и Запада от Ислямската революция през 1979 г. и може да е нов начин за справяне с основната причина за напрежение в региона. Шиитски Иран има значително участие в сектантските конфликти разпростиращи се от Сирия до Ирак и Йемен.

Според критиците желанието на Обама да ограничи американския военен ангажимент в Близкия изток се вижда от иранските преговарящи като знак на слабост.

То е в контраст с безапелационната антикомунистическата позиция на президента Ричард Никсън, която му помогна да остане имунизиран за критики, когато направи историческото отваряне на САЩ към Китай в началото на 70-те години на XX век.

Мнозина се страхуват, че дори и Иран сега да не работи тайно върху създаването на ядрена бомба, страната все пак ще остане държава с ядрен капацитет, способна да започне състезание във въоръжаването веднага щом ограниченията ѝ за обогатяването на уран бъдат преодолени.

Това би могло да постави бъдещата американска администрация пред решението дали да започне нова война, за да спре Техеран. /Reuters/