Шведската икономика се свива с повече от очакваното през второто тримесечие. Брутния вътрешен продукт на страната е намалял с 0.2%, при прогноза за спад с 0.1%. на тримесечна база. Понижение на експорта и на инвестициите са основните движещи сили за свиването на икономиката на страната. Данните са значително по-слаби и от тези за първото тримесечие. 

След излизането на доклада на шведската статистическа служа доларът рязко поскъпва срещу кроната с 0.58%, до 6.5549 USD/SEK. А доходността на щведкия дълг с 10-годипен падеж с епокачва с 3 базисни пункта, до 2.73 на сто. 

Ако към вече публикуваните данни се прибави и слабото начлало на третото тримесечие, изглежда че водещата скандинавска икономика е на път да потъне. 

Шведската централна банка заяви миналата седмица, че няма да повиши основния си лихвен процент до края на следващата година, оставяйки го за четвърто поредно заседание на ниво от 1 на сто. 

Безработицата в страната е по-висока от тази в съседните Норвегия и Дания, като много от експортните компании са принудени да оптимизират дейността си, за да останат конкурентоспособни. 

Потреблението на домакинствата нарасна с 1.9% на годишна база през второто тримесечие, но движещата сила за това е увеличението на обществените разходи с 2%. В същото време износът намалява с 2.3%, а инвестициите в производствен капитал се свиват с 3%. 

Шведското правителство обяви миналия месец, че ще похарчи 25 милиарда крони /3.8 милиарда щатски долара/ за нови инициативи през следващата година с цел да даде тласък на икономиката. 

Но мерките за стимулиране на растежа водят до увеличение на дълга на страната. На пръв поглед той е нисък. Държавните задължения са само 36.5% като дял от БВП, по данни на Riksbank. 

Повишените публични разходи обаче доведоха до дефицит от 0.6 млрд. крони в бюджета през август при заложен излишък от 3.2 млрд. крони. 

А общият – частен и държавен, дълг на Швеция въобще не изглежда нисък ако се разгледа на като нетен пасив. По данни на Евростат той възлиза на 60.7% от БВП. Така страната се явява най-големият нетен длъжник в Европейския съюз след Гърция, Хърватия, Испания и Португалия. За сравнение нетният външен дълг на България е еквивалентен на 29.6% от БВП.