"Бариерата за коалициите - 8 процента", съобщава "Труд". Временната комисия за изборното законодателство е решила, че коалициите ще трябва да прескочат 8-процентната бариера, за да влязат в парламента. Процентите били вдигнати от 4 на 8 с гласовете на БСП и ДПС и на един от вносителите на промяната - независимия Димитър Абаджиев. НДСВ не участвало в гласуването.

"Вдигането на избирателната бариера няма да се възприеме добре", коментира пред "Класа" Васил Тончев, директор на социологическата агенция "Сова Харис". Промяната се прави в последния момент, а така всички остават с убеждението, че вдигането на избирателната бариера се прави от конюктурни съображения, мотивира се той. Според него такава промяна не би подобрила избирателната система в България. Той прогнозира, че в крайна сметка ще си остане сегашната 4-процентна бариера.

"Меджлис в България ли ще правим?", пита "Сега" в приложението "Наблюдател". Меджлис е турският парламент, който е Велико национално събрание с 550 депутати, а бариерата за партиите е 10 процента. На фона на ниската избирателна активност, вдигането на бариерата си е чисто посегателство върху демокрацията, коментира авторът. Според него има логика по-скоро в свалянето на бариерата, отколкото във вдигането й. Той посочва, че изборният праг намалява предимството на пропорционалната система, че относително вярно отразява присъствието на партиите в парламента. Колкото по-висок е той, толкова повече отрязва реални партии с реална поддръжка и големи избирателни групи остават непредставени в парламента, обяснява авторът.

"НДСВ пак ще влезе в парламента", уверен е заместник-председателят на НДСВ Милен Велчев. Социолозите, които правят проучвания с цел да ни дадат достоверна информация, а не да се внушава едно или друго на обществото, виждат различни резултати от тези, които витаят по медиите, според тях НДСВ събира между 4 и 5 процента от вероятните подадени гласове, заявява той в интервю за "Труд". НДСВ ще се яви самостоятелно и на изборите за Европейски парламент, и на тези за Народно събрание, категоричен е Велчев. Ние оценяваме протегнатата ръка на нашите либерални партньори в коалицията, в редица области споделяме общи ценности с тях, но смятаме, че е по-честно към българския избирател като цяло и в частност към нашите избиратели, да се явим със собствено лице на тези избори, отбелязва Велчев.

"СДС не е пряко зависим от лидера си", заявява пред "Новинар" Стефан Иванов, член на Националния съвет на СДС. СДС е една от малкото партии, които не са пряко зависими от лидера си, нас ни събират принципи, на които не сме изменили през годините и затова смятаме, че ни приляга да направим обединителните усилия, отбелязва той. Иванов е сигурен в успеха на синята коалиция СДС-ДСБ и пожелава успех на останалите десни формации, защото не ги разглежда като конкуренти, а като потенциални съюзници.

"Станишев и Борисов влязоха в бой за столичния боклук", пише в челния си материал "Сега". Правителството и Столична община внезапно навлязоха в нова фаза от войната за боклука. На заседанието на кабинета днес ще бъде обсъдено предложението на трима министри да бъде обявена криза в София заради боклука, съобщава вестникът. Мотивът е, че чистотата на столицата се превръща в проблем на националната сигурност. Предвижда се да се изземат част от функциите на столичния кмет и не той, а държавата да казва кой и как да чисти столицата, пояснява "Сега". "Криза в София няма", заявил столичният кмет Бойко Борисов, който в момента е в Москва. Той се зарекъл да не позволи на Станишев да върне концесията на Румен Гайтански- Вълка.

"Предизборно Станишев иска да чисти вместо Борисов", е челното заглавие на "Дневник", който също избира темата за водеща. Министерският съвет може да изземе функциите на общината по почистването на София, ако реши да обяви кризисно положение в града заради ситуацията в боклука, отбелязва изданието. "По-вероятно целта на предстоящия нов словесен кеч между Станишев и Борисов е да се отклони вниманието от това, което коалицията твори в парламента, преправяйки изборните закони", отбелязва в свой коментар "Дневник". Гласуваната в комисията осемпроцентова бариера за коалициите може да се окаже само "изкуствена патица", за да се приеме още по-нелепото настояване за поне 31 мажоритарно избрани депутати, пише вестникът.

"Броят богатите и на борсата", обявява от първа страница "Труд". След собствениците на яхти и скъпи имоти държавата взе на мушка и богатите борсови спекуланти - комисията за финансов надзор е поискала от инвестиционните посредници и управляващите дружества да разкрият информация за клиентите си, които имат покупки за над 100 000 лева в последните пет години. Тези дни Националната агенция за приходите, ДАНС и прокуратурата започнаха проверки на хората, които имат имущество за над 500 000 лева, припомня вестникът.

"Съдията не работи за аплодисменти", посочва пред "Труд" Даниела Атанасова, номинирана за шеф на Софийския апелативен съд. Винаги съм подхождала еднакво старателно към всичките си дела, независимо дали са предизвиквали публичен интерес и никога не съм се притеснявала да вземам решение както в посока на осъждане, така и на оправдаване, обяснява Атанасова. Тя не се притеснява от конкуренцията и не се съмнява, че изборът ще е прозрачен и честен.

"След две години работа с архивите над 2000 агенти на светло", обявява "Монитор". Над 72 хиляди души са проверени за принадлежност към службите на бившата ДС, за 2012 от тях, които са на публични позиции, са намерени категорични данни, че са били съпричастни към ДС. Това казал при откриването на юбилейната конференция по случай две години от създаването на т.нар. комисия по досиетата председателят й Евтим Евтимов.

"Земя" акцентира върху проучване на НЦИОМ, според което 50 на сто от българите са против отварянето на досиетата, защото това застрашавало националната сигурност, а 61 на сто са на мнение, че сътрудниците на бившите тайни служби не трябва да участват във властта.

"Пред последните две години умишлено се пречи на бизнеса с аптеки", твърди пред "Дневник" председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов. Забраната да се продават детски храни в аптеките според него ще нанесе много сериозен удар върху тях, защото майките ще спрат да влизат в аптеките толкова често и съответно ще има загуба и от другите детски стоки като памперси и козметика. Костов има възражение и срещу наредбата, която забранява на аптеките да слагат надценки на медикаментите, които се покриват изцяло от НЗОК.

"Политиците да смятат като мениджъри", препоръчва пред "Стандарт" бизнесменът Христо Ковачки. Държавата има неадекватна политика по отношение на кризата, смята той. Според него рецептата е да се стимулира развитието на производството, използването на суровини от местни източници, максимално да се стимулират фирмите, както и износа. По повод предлаганата 8-процентна бариера за коалициите за парламента Ковачки коментира, че всички политици, които мислят, че могат да създадат проблеми на Движение "Напред" с изкуствено създадени бариери се заблуждават сериозно. Нищо няма да ни спре и ще сме балансьор, който ще помага за създаване на истинска икономическа политика, уверен е той.

"Да се отворят банкови сметки на елита", предлага в анализ за "24 часа" Стоян Ганев, бивш външен министър в правителството на СДС и бивш началник на кабинета на Симеон Сакскобургготски. България не причини и не може да спре глобалната криза, но може да използва времето на световната рецесия за трансформация на икономиката и решаване на жизнени социални проблеми, смята той. Прегазването на политическата мафия е антикризисна мярка номер 1, пише той. Ганев предлага създаване на нов тип полиция - полицейската служба да се децентрализира по общини, вместо сегашното МВР да се учреди Национална полицейска служба, директно подчинена на премиера, а съдиите от първа инстанция да са пряко отговорни пред населението и пряко да се избират от него. Останалите съдии да се избират от парламента с абсолютно мнозинство, предлага Ганев. Според него парламентът би трябвало да закрие ВАС и ВКС и да създаде Върховен съд с не повече от 9 съдии.

"Еврото е правилният избор за икономиката ни", пише в материал за "Труд" Георги Стоев от "Индъстри уоч". Според него парламентът ни би могъл да приеме законови промени, с които ефективно да "евроизира" страната, без тя да е част от еврозоната. За целта трябва да се допусне възможността да плащаме данъци и задължения, отредени по съдебен път, с евро. Левът може да остане паралелна официална валута около година, през която левовите сметки да се превалутират, гражданите да обменят парите си, а банкоматите да започнат да "пускат" евро, смята Стоев.