"Първанов спря законите за отбраната и митингите", акцентира "Труд". Президентът Георги Първанов ще наложи вето върху промените в Закона за отбраната и въоръжените сили и измененията в Закона за митингите. Това стана ясно след срещата на държавния глава с премиера Бойко Борисов.  Сред основните аргументи на президента е, че законът ограничава правомощията му като върховен главнокомандващ. Според последната промяна началникът на отбраната минава на пряко подчинение на военния министър, а не на президента, както беше досега. Президент и министър-председател се разбраха и за промените в Закона за митингите. Двамата се обединиха около идеята зоната за сигурност край парламента, президентството и сградата на Министерския съвет, в която са забранени протестите, да бъде от 5 до 20 метра.

"Приемам ветото, но твърдя - не се отнема нищо от президента!", заявява в интервю за "24 часа" Аню Ангелов, министър на отбраната. Той посочва, че е запознат с различията между президентството и парламента, които предизвикаха ветото върху Закона за отбраната и въоръжените сили. Той смята, че в хода на съвместната работа ще бъде постигнато единомислие по засегнатите въпроси. И обяснява: "Реално президентът упражнява своите правомощия в мирно време по предложение на Министерския съвет. Ето защо няма необходимост да се записва в закона, че най-висшият военен е подчинен и на президента. Не е имало нито един случай, когато президентът да е нареждал на началника на отбраната нещо, което министърът на отбраната или съответно Министерският съвет да не са знаели или да не са му предложили."

"Премиерът слага край на атаките срещу съда", информира "Сега". Мораториум върху нападките между институциите и нов стил на работа обеща премиерът Бойко Борисов на среща с членовете на Висшия съдебен съвет. От обясненията на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев Борисов разбрал, че не може да дава предварителна оценка по делата, защото това ще доведе до присъди срещу България в Страсбург.

"Детектор на лъжата за думите на премиера!", призовава от страниците на "Труд" лидерът на БСП Сергей Станишев. Сред примерите за лъжи и манипулации на това правителство той посочва: "ГЕРБ дойдоха с обещанието, че ще ускорят връщането на ДДС. Какво се получава?! Имаме 700 млн. лева невърнати на фирмите от ДДС. Удушават реалната икономика! В същото време побъркват фирмите от данъчни проверки, блокират им сметките, което абсолютно ги задушава и са принудени да намаляват заплати и да освобождават работници." Според Станишев безработицата расте и заплатите се орязват, защото правителството няма визия и компетентност, управляващите не знаят какво да правят. Логично е антикризисният план да се актуализира, да бъдат предложени нови приоритети, което не стана.

"Граждани бранят с блокади болниците си от реформата", съобщава "Сега". Протестите срещу ефекта от здравната реформа продължават. За 1 час вчера 200 граждани и работещи в болницата в Гоце Делчев блокираха кръстовище при входа на града. Причината е силно орязаното финансиране от здравната каса. Символичен протест обявиха и работещите в болницата в Нови пазар, а 600 граждани, медици и представители на болниците във Велики Преслав, Кубрат и Провадия се събраха на митинг. 1000 души протестираха и в Омуртаг. "Здравната реформа се прави, това е единственият начин. Никой в света не е приложил здравната реформа изведнъж, 100% безгрешна. Мисля, че пътят е правилен", коментира междувременно премиерът Бойко Борисов.

"Не реформите, а начинът, по който се правят, буни народа", коментира в "Труд" проф. Кръстьо Петков от позицията на синдикален експерт. Надигнаха се лекари и железничари, последваха ги фермери и тютюнопроизводители. Замириса на общ бунт: срещу закриването на болници и повишаването на възрастта за пенсиониране. Администрацията на ГЕРБ сама си търси белята, тръгвайки на фронтални атаки срещу милиони граждани. Здравните услуги засягат 7,5 млн. българи, а възрастта за пенсиониране - още 1,5 млн. кандидати в близките години. Дошло е време правителството на ГЕРБ да си назначи вещи експерти, които да съветват премиера и неговите иноземни съекипници как да реформират публичните услуги, без да бунят народа.

Кольо Парамов се оттегли, за да не поставя в "деликатни ситуации" Бойко Борисов, и посочи:"Диригентът на атаката е Костов!", отбелязва "24 часа". Подадох оставка от съветническия пост при премиера - не искам да го блокират заради мене. Така финансистът Кольо Парамов, който е трябвало за помага на Бойко Борисов за "връзката между реалната икономика и практичната политика", обясни неочаквания си възход в Министерския съвет и още по-неочакваното падение седмица по-късно. Парамов обвини за атаката "придворни икономисти, които говорят на всяко правителство само неща, с които да му се харесат". Като политически диригенти обаче категорично "визира СДС и ДСБ", уточни съветникът. "Както са тръгнали нещата, няма да се изненадам и Жан Виденов да поканят за съветник на премиера", иронично коментира лидерът на сините Мартин Димитров. "Глупаво е да те съветват само единомишленици", каза от своя страна Борисов, но обеща да отстрани проблема.

"Кой назначава и уволнява в правителството на Борисов?", коментира "Сега". Проблемът на премиера с кадрите стана неконтролируем, смята авторът. Откъде се появи проф. Илиян Михов и накъде отлетя? Защо Парамов бе съветник на премиера за пет дни? Около издигането и падането на хората няма никаква сериозна логика. Не се изясни и кой предложи въпросните хора за въпросните места. Безспорно има външна намеса. И е важно да се знае чия е тя, защото само така можем да стигнем до отговора на другия важен въпрос - заради кого си тръгват тези хора. Кадровият проблем на кабинета се задълбочава прекалено бързо, е изводът в коментара.

"Добрите експерти не са в партиите", отбелязва в интервю за "Стандарт" социологът Юлий Павлов, директор на Център за анализи и маркетинг. Според него е странно, че премиерът Бойко Борисов отстъпи под натиска на Иван Костов и Мартин Димитров и отложи, неясно за кога, назначаването на проф. Илиян Михов. Още по-странното е, че реши да покани ляв икономист в екипа си. Парамов винаги измисля някакви конспиративни теории. Павлов обръща внимание, че и в БАН, и в УНСС работят достатъчно добри икономисти. Борисов може да се обърне към такива експерти и да формира с тях - с преподаватели и научни работници, цели консултативни съвети. Така ще се подпомогне сериозно работата на правителството.

"Трудно някой ще получи разрешение за засяване с ГМО", уверява в интервю за "Сега" министърт на екологията Нона Караджова. Тя определя като абсолютно неверно твърдението, че се "либерализира" продажбата на храни, съдържащи генномодифицирани съставки. "Единственото наше желание е да приведем нашите процедури в съответствие с европейските. Те предвиждат всяко искане за освобождаване на ГМО в околната среда да се разглежда поотделно", пояснява екоминистърът. "Тъй като хората се притесняват много, ще оставим текстовете от закона, които забраняват ГМО в зоните на Натура 2000 и до култури, отглеждани по биологичното земеделие", обещава Караджова. И уверява, че ако по време на общественото обсъждане хората се обявят против ГМО, това ще бъде взето предвид.

529,5 млн. лева е дефицитът в бюджет 2009, отбелязва "Труд". Сумата е 0,8 на сто от БВП на страната. Това показват данните за касовото изпълнение на бюджета, разпространени от финансовото министерство. Оттам подчертават, че окончателните данни за бюджета подреждат страната в групата с най-добри финансови показатели в Европейския съюз.

"Важното е бюджетът да е балансиран", казва в интервю за "Труд" подуправителят на БНБ Димитър Костов. По думите му за държавата е необходимо в дългосрочен аспект бюджетът да е балансиран на базата на добро управление на разходите. Той говори за реалните разходи, защото данъчната тежест се определя не от това какви са номиналните данъци, а от това какви реални ресурси използва публичният сектор. Това трябва да е под контрол. В рамките на една конкретна година дали ще има излишък или дефицит е друг въпрос, смята Костов.

"Масовите съкращения забавиха ход", обявава "Сега". Към края на януари в бюрата на Агенцията по заетостта са подадени заявления за масови съкращения от 24 работодатели за 1096 души. Това е близо три пъти по-малко от януари 2009 г., когато заявките са били за над 3000 души. Според шефа на агенцията Росица Стелиянова в българската икономика наистина се наблюдава съживяване, най-вече заради подобряването на икономиките в страните, които инвестират у нас - Германия, Франция и др. Тя е категорична, че в края на месеца безработицата в България няма да мине 10%.

"Дължиш на държавата - честнитки от данъчните", пише на първа страница "Труд". От 1 март данъчните ще изпращат есемеси, ще звънят по телефона или ще пускат съобщения на електронната поща на хора, които са натрупали неплатени глоби към държавни ведомства. Чак след като стане ясно, че подсещанията не дават резултат, данъчните ще завеждат дела. От началото на януари НАП се занимава със събирането на натрупани задължения от глоби, тъй като Агенцията за държавни вземания, която вършеше тази работа, се вля в структурите мегаприходното ведомство.