Лоши пътища, бедност, огромна емиграция и дори режим на телефона ... не, това не е България, а Ирландия – през 80-те години на миналия век. Тогава държавата е в дъното на всички европейски класации, а Икономист я определя като „страната на мързеливите прахосници”.

Няколко десетилетия по-късно тя става едно от най-добрите места за живот, но както всяко икономическо чудо и ирландското има край. За възхода и падението на ирландската икономика разказва Георги Ангелов, икономист от „Отворено общество”. Той изнесе лекция в библиотеката на Института за пазарна икономика, посветена на икономическите чудеса с фокус Ирландия и Естония.

Да си богат е лошо

Икономическото чудо на Ирландия започва с преобръщане на разбиранията на хората в страната, коментира икономистът Георги Ангелов. Според него силното влияние на католическата църква и схващането, че „да си богат е лошо и порочно” дълго време е държало ирландците в дъното на класацията. Освен това те винаги са били „отхвърляни, подритвани и считани за не толкова британци, колкото британците”.

След отделянето им в самостоятелна държава, трябва значителен период, за да могат самите ирландци да се отърват от това разбиране за себе си. В състояние на крайна бедност през 80-те години в Ирландия стават модерни „намигащите” статуи на Дева Мария. Целодневно поклонници в ирландските провинции (извън столицата Дъблин) са чакали да видят, че статуята на Божата майка ще им даде сигнал, че с бедността и мъките е свършено чрез „намигване”.

„На мен това малко ми напомня за 90-те години в България. Тогава се разпространяваха и тук подобни неща – вяра в пророци, екстрасенси, секти. В отчаянието си хората вярват всякакви неща”, допълни Ангелов. По думите му когато кризата започна да се усеща сериозно в Ирландия миналата година, Дева Мария отново е започнала да намига.

В средата на 80-те години на власт идва ново правителство, което печели изборите с популистка програма. Когато встъпва в длъжност обаче, новият кабинет прави по-големи реформи отколкото дори и опозицията е настоявала.

Започва със съкращаване на бюджетните разходи – първо от администрация с около 10 % в рамките на една – две години и още по-важно обръща общественото мнение срещу синдикатите – остава твърдо срещу исканията им за големи заплати, за да запази стабилността на икономическата политика.

По този начин правителството си печели правото да прави реформи без натиска на стачки и заплахи, коментира Георги Ангелов. Другите решителни промени са намаляване на данъците и разбиване на монополите, като така се привличат чужди инвестиции. Оттук следва и забогатяването на хората, осигуряване на добра и доходна работа. Дори се обръща тенденцията за масова емиграция.

Да си богат е хубаво

Икономическото чудо на Ирландия се случва заедно с културна революция, категоричен е икономистът Георги Ангелов. След около 15 – 20 години икономическо развитие, Ирландия става практически най-богатата страна в Европа. Пред нея е единствено Люксембург, но тази страна е толкова малка, че може да бъде счетена за статистическо изключение.

В Люксембург работят много хора, които не живеят в страната.
Когато нещата вървят добре, политиците се отпускат, коментира Ангелов. Тогава в страната започват големите харчове, които в началото могат да бъдат финансирани.  Тогава има и много ниски лихвени проценти и много данъчни облекчения. Например има облекчения при покупката на имоти в определени райони, което води до прецеденти като село със стонина жители и двеста нови къщи.

Ирландия се опитва за една година да премахне и данъчните облекчения за ипотечни кредити, но след това се връща старото положение – ниски лихви, данъчно облекчение. Защо да не си купиш един - два – пет имота на кредит? „Това много ми напомня за нашия премиер и правителството, което се опита да махне данъчните облекчения за млади семейства с ипотеки, но после тържествено се отказа от това си намерение. За разлика от нас обаче, в Ирландия това се случва преди десет години”, коментира икономистът.

В Ирландия това е и моментът, когато бизнес интересите се прокрадват до политиците. Строителният бизнес, банките и бизнесът се насърчаваха едни други в Ирландия, посочи Ангелов. Той даде пример с шефа на една от големите банки, който взема кредит от собствената си банка и не го обявява. Никой не знае за него, докато банката не фалира. Именно се тези практики може да се обясни и решението на финансовия министър на Ирландия в началото на кризата да издаде държавна гаранция за всички банкови задължения. Тогава той го определи като най-евтиното спасяване на банки в света, защото просто държавата издава една гаранция. „Това ми напомня за нашите политици и АЕЦ Белене. Те казват това е една гаранция без пари, просто един подпис на министъра”, каза Георги Ангелов. По думите му в действителност ирландското решение се е оказало най-скъпото спасяване на банки в света, защото държавата е изгубила десетки милиарди. На правителството му се наложи да рекапитализира банките с тези пари и оттам дойдоха проблемите на Ирландия, коментира икономистът. Преди да се появят големите проблеми с банките, миналата година Ирландия успя да покрие целия си бюджетен дефицит с емисия дълг – повече от 10 % от БВП. През септември обаче се оказа, че проблемите с банките са още по-дълбоки и е нужна втора бюджетна консолидация. Тогава правителството само започна да дава обещания и страната изпадна в ситуация, която не може да издържи сама. Чуждите инвеститори започнаха да се оттеглят и да вземат парите си от банките. Затова сега правителството ще понесе огромна цена – сегашната управляваща партия има най-ниския рейтинг от един век насам.

Естония: който може да победи Червената армия, може да прави икономически чудеса!

Исторически Естония е попадала под множество режими, докато в края на първите 20 години на 20-ти век естонците „решават”, че трябва да си създадат собствена държава. Разбира се, това не е в плановете на Ленин и той изпраща Червената армия. За изненада на всички естонците я побеждават (бел. ред. 1919 г. е обявена е независима Естонска република, призната от Съветска Русия (1920). В тези исторически събития Георги Ангелов видя и зараждането на естонската икономика. Тогава страната се справя доста добре, но след Втората световна война отново попада в СССР. Никога обаче естонците не успяват да приемат комунизма и го считат за нещо, наложено отгоре. Затова при първа възможност – отново действат. През 1991 г. естонците обявяват независимост, а година по-късно печели „партията на младежите” с обещания да изчистят всичко старо. Премиер става Март Лаар – най-младият в Европа. Той още през 1992 г.  въвежда валутния борд в Естония „напук” на всички.

Международният валутен фонд съветва Естония да запази рублата, но страната е категорична, че трябва да има собствена валута. В последствие това се оказва вярната формула.

Естония отказва да спасява банки и държавни предприятия – това е другият ключов фактор за икономическото чудо на страната, коментира Георги Ангелов. По думите му за разлика от естонците, в България доскоро изобщо не е имало закон за фалитите. В Естония законите се създават „от нищото”, но се спазват.

Историкът Март Лаар казва, че познава едно единствено икономическо чудо на света – Германия, затова иска да го направи и в собствената си държава. Така още в първата година на управлението си постига растеж от 8 %. Страната спазва строга фискална дисциплина и балансирани бюджети.
 
Естония първа в Европа въвежда и плоския данък.  Има и известен период в най-новата си история без мита и акцизи (връщат ги след влизането в ЕС заради изискванията). Целта на тази мярка е да не се допусне корупцията.

С идването на световната финансова криза Естония прилага същия модел – строга фискална дисциплина и ниски данъци. Така успява технически да покрие всички критерии от Маастрихт и да получи покана за влизане в еврозоната от началото на тази година.