Българи горят по нова схема с автомобили втора употреба от Италия. На мераклиите за ново возило, които искали лично да си харесат и докарат кола от Ботуша, им пробутвали външно много добре изглеждащи возила на атрактивно ниска цена, които обаче в последствие се оказвало, че имат задължения от глоби към КАТ или други тежести, които могат да надхвърлят 2000 евро.

За да отпишат колата от италианските служби и да могат да я докарат, купувачите задължително трябвало да платят задълженията, ако искат придобивката им да напусне пределите на Италия.

За тази измама предупреди Петър Величков, който от близо 10 години е в бранша с возила втора ръка. Неговият съвет е задължително преди покупката на кола е да се провери в чуждестранната агенция дали има задължения.

Това го правели всички български агенти, които обикалят всеки ден пазарите зад граница в търсене на евтино возило.Ако все пак решите, че няма да си

докарвате мечтания автомобил сам

а ще се доверите на търговец от автокъща, трябва да сте наясно с някои хитрости на продавачите.

В момента един автомобил от най-голямата борса за коли у нас в Горубляне храни шестима души. Търговец, тапицер, бояджия, шофьор на автовоз, специалист по връщане на километражи и човек, който по цял ден преглежда обявите в чужбина в търсене на изгодна обява - това са хората, през които минава почти всяко возило, преди да влезе в автокъщите у нас и търговецът да го предлага като „уникат”.

Около 80-90% от автомобилите по пазарите в Лом, Враца, Монтана, Горубляне, Дупница, са т.нар. проблемни коли. Част от тях са внесени на ниски цени, защото са имали удар. Други са били със здрави купета, но с двигатели за основен ремонт. За да се възползват от изгодната оферта, търговците ги внасяли, след което купували нов мотор от морга и го монтирали в здравото купе.

Клиентът няма как да разбере, че агрегатът е бил сменен. Причината е, че, когато возилото е нов внос, в немските или италианските документи не е описан номерът на двигателя, защото той се смята за консуматив.

„У нас се вкарват такива автомобили, тъй като

българинът е особен купувач

той е доста взискателен и в същото време не иска да дава много пари. Клиентът идва при мен и иска например БМВ модел е46 след фейслифт, с мултиволан трилъчев, с джанти 17-ки, тъмно на цвят и да струва 6000-6500 лева. Е, няма такова БМВ”, коментира пред „Монитор” Величков.

Отначало той внасял коли за крайните клиенти, но сега продава основно на едро на търговци, които взимат колата в „суров вид” и започват да я реставрират.

„Когато преди дойдеше купувач при мен, гледа километража и ако започва с 200 хиляди, казва, че са му много. Коли над 200 хиляди километра купуват само хората, които разбират и са наясно, че за поддържана кола това е нищо. Ако километражът започва с 300 хиляди, никой не я поглежда. Затова пазарът един вид принуждава колите да са по на 140-160 хиляди километра”, обясни вносителят.

За возилата от всяка страна има нещо специфично. Когато Петър вкарвал коли от Австрия, не познавал нито един тапицер или човек, който връща километражи. Причината – в Австрия трудът е скъп и когато колата е за смяна на съединител, чужденецът предпочита да я продаде, вместо да даде 1000-1500 евро за нов.

Возилата от Апенините на жаргон сред някои търговци са наричани „италиански тоалетни”. Причината да си спечелят тази слава е, че в Италия техническите прегледи се правят на две години. Когато шофьор отиде, му казват, че следващия път

няма да го пуснат с тези амортисьори

или накладки и ще трябва да ги смени. Затова италианецът карал като за последно колата още 2 години, без да инвестира и стотинка в нея, след което я продава на българския агент. Предимството на автомобилите от Италия са здравите купета, по които няма ръжда.

Често обаче вътре са с разпрана тапицерия, скъсани волани и скоростни лостове. Поради тази причина търговците у нас сменяли целия салон. Стигало се дори до комични случаи.

„При мен докараха за ремонт кола от Италия, която беше комби, а седалките й бяха от двуврат автомобил, защото имаха отстрани дръжки за вдигане”, разказа  механикът Светослав Стефанов.

Най-добре търговците печелили от колите, които са над средния клас с големи дизелови двигатели. В чужбина те се купували от бизнесмени, пътуващи много. Собствениците обслужвали возилото само в официални сервизи. Когато обаче този автомобил навърти повечко километри - 400-500 хиляди за 5-6 години, бизнесменът го сменял с нов. Така само с едно връщане на километража у нас, цената на такава кола веднага се вдигала с 1000-2000 евро.

Опитът на търговците в България показва, че намаляването на километрите не е практика само сред родните продавачи. Част от италианските търговци също се изучили на тази хитрина, с която искали да вземат повече пари за стария автомобил.