Днес минути преди 11 часа беше пуснат ремонтираният участък от пътя Е 79 в района на Кресненското дефиле. По-рано министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обясни, че участъкът ще бъде изпробван и ако резултатите са положителни, той ще бъде отворен за движение с ден по-рано от предвиденото.

 

В момента през Кресненското дефиле могат да минават всички видове автомобили.

Тази нощ бе положена маркировката и мантинелите на изцяло възстановеното трасе. Подвижна рентгенова лаборатория заснема плътността и качеството на положената асфалтова настилка. С друга техника е установено, че положената пътна настилка е в отлично състояние и няма неравности. Пътят е пуснат в експлоатация благодарение на денонощната работа на пътноподдържащата фирма Агромах.

 

Припомняме, над 1 млн. лева са нанесените щети в община Кресна след преливането на река Струма на 5 декември. Тази сума посочи пред Дарик кметът инж. Илиян Кръстев, но в нея са отчетени само материалните щети, докато загубите, причинени от придошлата река, включват и значителните разходи от пренасочването на транспортния поток за Гърция през Симитли - както разбира се и рискът за живота и имуществото на хората, живеещи край бреговете на реката.

 

Същевременно еколозите от коалиция „За да остане природа в България“ излязоха със становище, че причината за наводненията не трябва да се търси само проливните дъждове, но и дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия. У нас се прилагат недоказани методи за управление на реките, което значително увеличава риска от наводнения, твърдят експертите на коалицията на природозащитниците.

 

Като погрешни подходи еколозите посочват ненужната корекция на завоите на реките, което води до многократно увеличение на скоростта и силата на приливните вълни. Дигите се поставят максимално близо до бреговете на реките и след това се надграждат. Насърчават се строежите в близост до дигите. Изсичат се здрави дървета, които биха могли да укрепват бреговете – докато в руслото на реките се оставят сухи и полурухнали дървета и клони. Естествените ретензионни обеми /преливници/ – крайречните мочури и блата – са откъснати от реката. Дигите „пазят” терени, където разливите не причиняват щети.

 

Превръщането на реките в населените места в бетонни канали е друга причина за наводнения. Дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци. Това е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.

 

Нужно е да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората – заявяват еколозите. Това включва ново планиране на строителството в/около речните тераси, възстановяване на заливните тераси и крайречните влажни зони, както изместване на дигите така, че да пазят населените места.