От края на миналата седмица Карол започна да предлага извършване на маржин покупки и къси продажби на Българската фондова борса /БФБ/ за своите клиенти. Какъв е интересът към новите инструменти за търговия на капиталовия ни пазар при условие, че компаниите, които могат да се скъсяват, са силно ограничени чрез нормативни механизми, докъде ще я докараме без клирингова къща и с какви други проблеми се сблъскват и инвеститорите, и инвестиционните посредници – коментар на изпълнителния директор на Карол Ангел Рабаджийски.

Какъв е интересът от страна на клиентите към маржин покупките и късите продажби с оглед на това, че те са нови инструменти за търговия на борсата, но и заради ограничения брой компании, които могат да се търгуват?

Интерес към маржин покупките и късите продажби не липсва на българския капиталов пазар. Инвеститорите, които оперират на него, са наясно с възможностите за търговия на по-развитите капиталови пазари, а също и на FOREX пазара и виждат какви предимства предоставят този вид поръчки. Търсене от страна на нашите клиенти има, защото подобен род поръчки им предоставят значително повече инвестиционни възможностти спрямо досега съществувалите условия за търговия. За съжаление, тази услуга се различава драстично от услугата, предлагана на развитите капиталови и валутни пазари. Тук имаме ограничен брой компании, с които този вид търговия може да се осъществява – в момента само една компания отговаря на изискванията на Наредба 16. Затова и този продукт, тази услуга, ще е доста по-ограничена като приложение. Надяваме се, все пак, че стартирайки този вид търговия ще бъдем пионери, ще повлечем крак и това ще доведе до развитието и масовото налагане на маржин покупките и късите продажби.

Кое е дружеството, което в момента отговаря на изискванията в Наредба 16?

В момента само акциите на Холдингово Дружество Пътища отговарят на изискванията. Критериите са заложени в Наредба 16 и всеки ден Българската фондова борса обновява на дневна база с кои емисии може да се извършва този вид търговия. Изискванията, на които една емисия следва да отговаря, за да може с акциите й да се сключват маржин покупки и къси продажби, са свързани с нейната пазарна капитализация, free float, брой сделки и изтъргувани ценни книжа.  

След ситуацията, в която изпадна Холдинг пътища – проверката, която ще прави Комисията за финансов надзор и срива на цената – очаквате ли да донесат някакви печалби на инвеститорите евентуални маржини или къси продажби?

Със сигурност наличието на къси продажби и маржин покупки отваря допълнителни инвестиционни възможности пред инвеститорите и тези от тях, които успеят реално да използват този вид по-спекулативни инструменти, биха извлекли и съответните печалби. Ситуацията с Холдинг Пътища в момента е добра за този вид търговия, защото повечето инвеститори оценяват негативно събитията, случващи се с дружеството, увеличението на капитала под условие в дъщерни дружества, размиването съответно на акционерното участие на холдинга в тези компании. Виждаме, че за последните сесии акцията беше обект на засилени разпродажби и цената и силно падна. Едно такова низходящо движение би било благоприятно за инвеститорите, които имат възможност да търгуват на късо и да продадат акциите без да ги притежават – това би донесло печалби за тях.

Кой трябва да предприеме законодателната инициатива, така че да се премахнат ограниченията за компаниите, които могат да се търгуват на късо?

Това е въпрос, който има доста комплексен отговор. Законотворчество свързано с капиталовия пазар в България е функция на Комисията за финансов надзор, но стартирайки подобен род услуги ние се надяваме, че самата практика и налагането,  макар и в по-ограничени рамки, на маржин покупките и късите продажби, ще доведе до по-активно участие на всички, от които зависи да има по-добра законодателна рамка, така че да направим този процес реално работещ за нашия капиталов пазар. Естествено, дори и да се премахнат тези ограничения, заложени в Наредба 16, остава основната пречка пред реалната търговия с този вид инструменти, а именно – липсата на клирингова институция, която би опосредствала вземането на ценните книжа и финансирането на маржин сделките. За момента тези функции се изпълняват от инвестиционните посредници и в резултат на това приложението на маржин покупките и късите продажби ще остане ограничено.

Германия забрани временно осъществяването на къси продажби, за да предотврати спекула и силни спадове на пазарите. Как смятате, че въвеждането на този инструмент у нас ще се отрази на пазара?

Тук е добре да направим разлика, защото Германия забрани късите продажби, или  по-точно непокритите къси продажби /naked short selling/. Това са къси продажби, при които инвеститорът не притежава ценните книжа, които продава. Докато у нас късите продажби са доста сложно дефинирани и законово ограничени. Именно тази сложна правна рамка, в която функционират те, не позволява т. нар. непокрити къси продажби, т. е. – ако даден клиент продава акции, които не притежава, то инвестиционният посредник трябва да ги има, за да приключи сетълмента. Или по друг начин казано, късите продажби тук са ограничени до размера на ценните книжа, които може да бъдат предоставени от инвестиционния посредник и в никакъв случай не става въпрос за непокрити къси продажби, къси продажби без обезпечение в ценни книжа. Така че смятам, че капиталовия ни пазар е доста далеч от тенденциите, които са обхванали световните пазари, клонящи към допълнителни регулации на дериватни инструменти, които и без това отсъстват на родния слабо развит пазар. При нас късите продажби ще са по-скоро единични сделки, при които инвеститорите желаят да се възползват от някакви моментни състояния на пазара, а не процес, който да влияе съществено върху тренда на пазара и да породи някакви неприятни сътресения.

Стигна ли се до допълнително облекчаване на сетълмента, което поискахте от Централния депозитар?

По време на тестовия период, който извършвахме в последните три – четири месеца, беше проведена среща с представители на Централен депозитар и тази среща продължи и на работно ниво, благодарение на което бе постигнато облекчение на сетълмент процедурите по приключването на маржин покупките и късите продажби. Естествено, има още предложения, които ние ще поставим за решаване тези дни както към Комисията за финансов надзор, така и към Централен депозитар. Надяваме се, че стартирайки този проект и въвличайки голяма част от нашите клиенти да бъдат съпричастни в тази проблематика ние ще получим и по-голяма съпричастност от страна на регулаторите и от Централния депозитар, за да вървим съвместно към изглаждането на един по-добър механизъм и налагането на този вид търговия като на българския капиталов пазар.

Какви други проблеми за решаване визирате в случая?

На първо място – все още мудността при сетълмент транзакциите – наличието на различни DVP сметки, по които да се осъществява сетълмента респективно на маржин покупките и късите продажби. Това води до значително повече транзакции и оскъпява този вид услуги. Съществен проблем е невъзможността на инвестиционният посредник като финансираща страна сам да определя обезпеченията, които да приема. В момента обезпечения могат да са само емисии, които отговарят на критериите, заложени в  Наредба 16, а инвестиционният посредник, като финансираща страна, няма право на избор какво обезпечение да приеме. Дори и инвестиционният посредник да прецени че дадена емисия е достатъчно надеждна – то той не може да приеме тези акции като обезпечение, ако те не отговарят на изискванията на Наредба 16, а трябва да приеме акции от други емисии, които отговарят на тези условия, което внася повече риск за инвестиционните посредници. Всяка една банка сама избира обезпечението си, когато прави някакъв кредитен продукт, докато тук финансиращата страна не може да го определи, защото обезпечението е нормативно определено.

Съществуват и доста проблеми пред късите продажби, които ги правят недостатъчно ефективни. Това е правилото, че цената на скъсяване, цената на сделката на късата продажба, трябва да е по-висока от цената на отваряне на пазара, т. е. – от първата сделка. В случай че имаме търговски сесии като последните две, в частност за акциите на Холдинг Пътища, където при първата сделка на регулиран пазар с емисията е и най-високата цена, а акциите през сесията продължават да падат, това реално означава, че не може да се сключи къса продажба и никой инвеститор не би могъл да извлече полза от низходящо движение на тази акция. Това са само част от проблемите, които ще се опитаме да изчистим. Предполагам и съм сигурен, че вече с доста повече клиенти, включени в този процес, ще възникнат и чисто от оперативно естество проблеми, които ние ще можем да решаваме и да правим предложения за подобрения на системата. Именно затова и стартираме този пионерен продукт за българския пазар.

Споменахте за мудния сетълмент. Освен липсата на клирингова къща какво друго бави процеса?

Това до голяма степен е основното. Пак се връщам на това, което казах – вменяват се клирингови функции на инвестиционните посредници. Ние трябва да намерим ценни книжа, които нашите клиенти да скъсят, както и да намерим финансиране за маржин покупките. Ограничаването на дейността по сетълмент на маржин покупките и късите продажби в рамките на един инвестиционен посредник ограничава и техният размер. Ако навлезем вече в сетълмент детайлите, наличието на две DVP сметки, като по едната се извършват разплащания за къси продажби, а по другата – за маржин покупки, до голяма степен също е излишен вид администрация. Смятам, че въвеждането на единна сметка за приключването на този вид транзакции значително би облекчила процеса.

Сетълментът по маржините и продажбите на късо е доста скъп. Има ли възможности за занижаване на разходите?

Действително, сетълментът по приключване на маржин покупките и късите продажби е от два до три пъти по-скъп спрямо една стандартна сделка. Това е свързано с обезпеченията, които клиентите предоставят при различни емисии, и трансферът на тези обезпечения по специалните сметки, регламентирани по Наредба 16. За момента няма механизъм, по който да бъде занижена себестойността на сетълмента, поради неговата специфика.

* Не е пропоръка за вземането на инвестиционно решение!