Растежът на българската икономика през миналата година се дължи главно на еврофондовете. Това заяви бившият министър на финансите Симеон Дянков пред Нова Тв.

Правителството е стабилно, икономическите и инфраструктурните ресори вървят добре. През 2015 г. взехме близо 7 млрд. лв. от ЕК по различни програми. Това няма как да не се отрази положително.

Той даде за пример шефа на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов, благодарение на който секторът е бил финансиран с близо 4 млрд. лв. само за 1 година.

Но стабилност е различно от растеж. През 2015 г. имаше икономически ръст главно, ако не и единствено заради еврофондовете. През тази година няма да има толкова средства и ще влязат максимум 2,5-3 млрд. лв., обясни Дянков.

„Въпреки че икономиката ни се съживява, реално нямаме истинска икономика извън евросредствата. Надявам се през тази година някой от по-големите градове или региони като Пловдив или Варна да тръгнат напред с кметове, които вече имат доста опит. Когато това се случи, може да се появят нови икономически или политически модели“, добави той.

Бившият финансов министър коментира проблемите в енергетиката. Той повтори прогнозата си, че до есента на 2016 г. положението в енергетиката ще е неудържимо. „Дефицитите в системата на НЕК продължават да се увеличават. Имаше частична реформа, благодарение на Теменужка Петкова и Делян Добрев, но тя просто намалява дефицита на годишна база, тя не решава предишния дефицит и не намалява общия дефицит в системата, който е 4,5 млрд. лв. Продължаваме да се надяваме да се направи нещо по-сериозно в тази система.“

Според Дянков министрите от Реформаторския блок са се провалили в опитите си за реформи. Той посочи, че 1,2 млрд. лв. повече са влезли в бюджета на здравеопазването между 2012 и 2015 г. „Да се ограничават правата на гражданите не е реформа“, категоричен бе финансистът.,

„Данък вредни храни е вредна идея” и се радвам, че не влезе в парламента. Данък „Уикенд” излезе в неподходящ момент, не му беше сега времето.

Дянков даде положителна оценка на наследника си Владислав Горанов, но отбеляза, че дефицитът за 2016 г., към който се стреми Министерството на финансите и правителството, трябва да е много по-малък от заложения в края на миналата година. Целта е да се достигнат средните дефицити за Европа.

Българите са излъгани по темата КТБ. Държавата досега е изгубила 4 млрд. лв., а реалните загуби са 6-6,5 млрд. лв., защото и бизнесът понесе сериозни загуби. 

Има няколко сектора, където министрите се опитват да направят реформи. Такъв е социалният сектор с частична реформа в пенсионната система, което е положителна, но недостатъчна стъпка.

Румяна Бъчварова също се опитва да направи сериозна реформа в МВР, която поредица от министри преди нея не са направили. Ивайло Московски се опитва да направи промени в БДЖ, Ивелина Василева също прави реформи във водния сектор.

Според Дянков липсва икономическа реформа. Министърът на икономиката говори за нови инвеститори, но не знае с какво да ги привлече. Той нарече министерството на икономиката „липсващото министерство”, защото в момента сякаш не съществува.      

Най-важното, което трябва да се вземе под внимание, е демографията – къде отиват младите хора и къде отива икономиката без тях. Голяма част от младите българи емигрират, особено в Лондон. Те отдавна са разбрали, че имат нужда от друг тип икономика, за да се върнат.