„Нагласата да се възхваляват, почти да се почитат богатите и могъщите и да се пренебрегват скромните и бедни хора е голямата и най-универсална причина за разложение на моралните нрави“. Това е написано не от някой друг, а от Адам Смит. Нещо повече, написаното не гние в библиотеките, а преди месец например беше цитирано от Доминик Строс – Кан, шефът на МВФ – отбелязва в последния си брой британското списание The Economist.

Строс – Кан не само заяви, че „схизмата между бедни и богати разрушава социалната тъкан“, но и изтъкна, че в страните, където има по-високо неравенство, има и по-висока икономическа несигурност и безпокойство, а социалните показатели и индексът на човешко развитие са по-лоши.

Това е голяма промяна в нагласите от последните години, да вземем борбата за запазване на данъчните отстъпки за най-богатата прослойка в САЩ или изказването на Тони Блеър, бившият британски премиер, че докато се бори с бедността сред децата, той не се интересува колко печелят топ футболистите във Висшата лига.

Коя е причината за този нов акцент върху проблемите на неравенството? На първо място фактът, че то нараства. Коефициентът Джини, вариращ от 0 /всички са с равни доходи/ до 1 /един притежава всички доходи/ напоследък се покачва. В средата на 1980-те коефициентът Джини в САЩ беше 0.34, а в средата на 2000-те вече 0.38. В Китай той нарасна от под 0.3 до над 0.4.

Впрочем далеч не навсякъде – в Бразилия, традиционно разглеждана като едно от най-неравните общества в света, през последните години индексът падна до 0.55, или с над 5 пункта. Повечето страни в света получават коефициент Джини между 0.25 и 0.6. Напоследък бедните страни се радват на по-висок растеж, отколкото богатите, така че може да се каже, че неравенството в световен мащаб намалява.

Неравенството може да нарасне по три причини. Първо, богатите да станат по-богати. Второ, бедните да обеднеят. Трето, едновременно движение в двете посоки. В САЩ ръстът на неравенството най-вече се дължи на богатите. Доходите на най-богатите 20% от гражданите на САЩ през 1970-те нараснаха с 14%, докато доходите на най-бедната една пета от населението само с 9%. През 1990-те доходите на богатата една пета се качиха с 27%, а на бедната – само с 10%. Икономистът Робърт Гордън от Университета в Илинойс твърди, че от 1993 г. досега неравенството сред 99% от хората на дъното не се е увеличило.

Следователно причината за ръста на неравенството в САЩ трябва да се отдаде на най-богатите, на онези, които Джордж Буш младши нарече „имотни и по-имотни“. Според Института по икономическа политика във Вашингтон, изследвал доходите на 1% най-богати американци спрямо 90% „на дъното“, в периода 1980 и 2006 г. доходите на най-богатия един процент са нараснали от 10-кратно до 20-кратно превишение на масовите доходи.

Интересно е, че най-най богатите 0.1% в началото на периода печелят 20 пъти над средното за дъното, но в края – вече 80 пъти повече. Друго изследване на доходите на 0.1% най-богати граждани на САЩ, Великобритания и Франция в периода 1913 г. - 2008 г. показва, че в началото на периода супер – богаташите на Америка печелят 8% от съвкупния доход на страната. През 1960-те години обаче този дял пада до около 2%. Нещата „си идват на мястото“ и в края на 2008 г. най-богатите прибират пак около 8% от националния доход.

The Economist коментира: може да се разбере защо хората мислят това за нечестно. Най-богатите 0.1% не работят 80 пъти повече от останалите, нито пък имат 80 пъти по-висок принос в общото благосъстояние. Но това си остава проблем на общественото мнение ... Въпросът е какъв е икономическият ефект от екстремното неравенство. Нови изследвания твърдят, че няма чак такъв проблем за това. Има обвинения, че неравенството причини последната финансова криза – The Economist не е съгласен с тази оценка.

Според британското списание, проблемите трябва да се търсят в две други области: в това, че в богатите икономики непропорционално висока възвращаемост получават онези хора, които вече са достатъчно богати. Както и в това, че неравенството кара хората да се чувстват нещастни, като повишава стреса и освобождава хормони.

Кои днес печелят най-високи доходи? В развития свят това са специалистите по финансови услуги, медиците и юристите. В периода 1980 – 2000 г. делът на финансовите услуги достигна 8% от БВП на САЩ, докато печалбите на сектора нараснаха от 10% до 35% от съвкупните корпоративни печалби. Ако през 1980-те години служителят във финансовия сектор печелеше колкото средния служител, сега заплатата му е двойна.

Според Адаир Търнър от London School of Economics, ставайки по-богати хората са склонни да харчат по-голямата част от доходите си за т.нар. статусни стоки, чиято основна ценност е в това, че са недостъпни за другите хора. Но желанието на милиони хора да притежават подобни скъпи вещи, съчетано с глобализацията и отварянето на пазари сред възникващата средна класа в Китай, Индия и други страни, води до невиждан по-рано успех на „звездните марки“. В случая с недвижимите имоти, най-ценно се оказва мястото. Богатството е важно да превъзхожда това на съседите. Не доходът, а сравнителният доход има значение – затова случат всичките онези марки, модата, престижните квартали.

Това е причината неравенството да не изглежда чак толкова страшно в богатия свят: няма проблем ако богатите стават по-богати, щом и бедните връзват двата края. Това е гледната точка на Маргарет Тачър, на Ронълд Рейгън, на Тони Блеър, на Бен Бернанке. Обобщено, статусните стоки, които гълтат пропорционално по-голяма част от доходите на богатите, нямат отношение към материалното богатство. Но те имат отношение към самочувствието и качеството на живота.

Това е втората критична зона на неравенството: то причинява хроничен стрес и то не само за бедните. Възприятието на неравенството причинява отделянето на хормона кортизол, който обикновено има позитивен ефект за метаболизма. Но произведен в големи количества, той уврежда мозъка и имунната система. Възможно е да има пряка връзка между неравенство и заболеваемост!

Друг хормон на равенството е окситоцинът. Той се отделя при раждането и при кърменето и предполагаемо насърчава създаването на приятелски връзки и доверие в другите. Има хипотеза, че хората, живеещи в неравни общества, отделят по-малко окситоцин, съответно доверието сред тях не е на ниво. Макар и правдоподобно, това допускане все още не е потвърдено, тъй като медицината до този момент се е концентрирала върху болестните хормонални изменения и отделя по-малко внимание на „здравата“ част от населението. Но макар да нямаме засега научно потвърждение, можем да предположим, че биологичните маркери на стреса имат връзка със социалния и икономическия статус на хората.

Не е ясно доколко неравенството в доходите е най-точния проблем за хормонално изследване: възможно е стресът да възниква на по-широка база, например конкуренция за социален статус. Неравенството в статуса, не в доходите, е възможно да причинява повече грижи на хората. Обикновено двете вървят ръка за ръка: неравенството в доходите в Скандинавия не е високо, съответно и конкуренцията за статус не е изострена. Но в някои общества, ярък пример е бившият СССР, нямаше чувствително неравенство на доходите, но битката за статус беше силно стресираща.

Другият пример е Америка: голямо неравенство в доходите, но малък статусен конфликт, вероятно заради високата социална мобилност. Поне доскоро, САЩ подхождаше на това определение. Но трябва да се признае, че задълбочаващото се неравенство в доходите в САЩ засили и статусния сблъсък.

Докато бедността е глобален проблем, неравенството е локален проблем. Неравенството е проблем на социалната осъзнатост. Както пише Адам Смит, „Ако някой ще загуби малкия си пръст утре, той няма да спи нощес; но ще хърка най-спокойно при изгледа за гибелта на стотици милиони свои братя, които той не е виждал“.