Решението на дълговата криза в еврозоната е лесно и вече е прилагано, считат носителите на Нобеловата награда по икономика за тази година, цитирани от AFP.

 

Според Томас Сарджънт от Нюйоркския университет и Кристофър Симс от Принстънския, проблемът не е икономически, а политически.

 

"Няма нови въпроси в икономическата теория с Европа и еврото ... трудното нещо е политиката", заяви Сарджънт на пресконференция в Принстън, Ню Джърси.

 

През 1780г. в САЩ има 13 суверенни правителства в 13-те щати основатели и всяко от тях може да налага данъци и да печата пари.

Новосъздадената държава обаче има много слаба централна власт и все още няма централна банка или данъчни власти. Всички щати имат дългове и изпадат в дълбока неплатежоспособност.

Според Кристофър Симс кризата в Европейския валутен съюз, която сега се фокусира върху неспособността на Гърция да обслужва дълговете си, е предсказана отдавна от самия него.

"Еврото има централната банка, но няма единен фискален орган", каза той, "което повдига въпроса за това, какво ще се случи, когато възникне необходимостта от фискална и монетарна координация."

 

За Сарджънт решението е просто, през 1787 г. САЩ приемат Конституцията и обединявайки бюджетите си, възстановят финансовото доверие.

 

"САЩ са създадени с едно дефинирано решение на проблемите, с които се сблъсква сега Европа. И това е глобално решение, приложимо по определен ред", счита той.

Симс също подкрепя идеята за бюджетен федерализъм в Европа. "Моята гледна точка е, че ако еврото иска да оцелее, то еврозоната трябва да намери начин да разпредели бюджетната тежест и да обвърже бюджетната компетентност към Европейската централна банка и към ролята й на заемодател от последна инстанция".

"Да се изключи от еврозоната някой слаб член, както често се предлага за Гърция, не е решение", добави Симс. "Идеята, че нещата ще се оправят само ако някоя слаба страна напусне валутния съюз, е нереалистична".

Дългогодишни приятели и понякога съперници, Симс и Сарджънт, и двамата на 68 г, бяха обявени в понеделник за тазгодишните носители на Нобеловата награда за икономика за изследванията си на причинно-следствените връзки между икономическата активност и политическите действия.