През 2010 г. седнах на масата срещу Асистент търговския представител на САЩ Барбара Уизъл, която отговаряше за преговорите за Трансатлантическото партньорство – мега договор за свободна търговия между Виетнам, Малайзия и десет други страни от региона, който администрацията на президента Барак Обама искаше да бъде сключен възможно най-скоро.

 

По това време аз бях старши политически съветник на Камарата на представителите в американския Конгрес по въпросите на образованието и труда и от тази позиция носех отговорност за поддържането на трудовите стандарти в международните търговски споразумения.


Целта на срещата беше Конгресът да бъде информиран какви стъпки предприема администрацията на Обама, за да защити американските работници от нелоялна конкуренция на служители с ниско заплащане в новите търговски партньори на САЩ.

 

Зададох на Уизъл съвсем прост въпрос: "Каква е позицията на Белия дом за демокрацията?" Тя ми отговори, че не разбира, така че аз обясних: "Мнозинството от демократите в Конгреса подкрепят принципа, че Съединените щати трябва да подписват търговски споразумения само със страни, които са демокрации".

 

Други демокрации действат по същия начин. Например, търговските споразумения, договаряни от членовете на Британската общност на нациите съдържат точно такава клауза. Логиката е очевидна: Ако ние в развитите демокрации нямахме правата да протестираме, да говорим свободно, да организираме профсъюзи и да гласуваме за представители по наш избор, ние никога нямаше да стигнем до такива фундаменти като забраната на детския труд или осемчасовия работен ден. И докато използваме тези права, за да повишаваме жизнения стандарт на нашето собствено население, ние не трябва да влизаме в пряка конкуренция с работници, които не разполагат с основните свободи, необходими за подобряване на техните собствени условия на работа и живот.

 

Но моето обяснение не помогна да се разберем. Уизъл заяви просто, че "ние нямаме позиция" за демокрацията.

 

Аз я притиснах за това как Белият дом планира да се отнася например с Виетнам - страна, където деца от 14 годишна възраст са принудени да работят по 12 часа на ден, където няма свобода на словото, няма право на протест, няма право на стачка или свободата на сдружаване.

 

"О, вие може да имате трудови права без демокрация", заяви Уизъл, но отказа да посочи дори един конкретен пример за това.

 

В действителност едно от нещата, които недемократичните режими никога не могат да толерират, са независими организации на работниците. Ето защо синдикалистите са били първите, преминали през портите на Дахау, а движението Солидарност в Полша се превърна в екзистенциална заплаха за комунистическата власт в целия бивш съветски блок.

 

А част от привлекателността за международните инвеститори на страни като Виетнам и Китай не са просто ниските заплати, а липсата на демократични права, която дава възможност евтината работна ръка да бъде използвана при същите условия години наред.

Например, когато Китай ревизира трудовото си законодателство през 2008 г., Apple , Hewlett-Packard, както и други членове на Бизнес съвета САЩ-Китай лобираха успешно да се ограничи разширяването на правата на китайските работници.

 

Договори като Трансатлантическото партньорство не са просто "търговски" споразумения. Те са средство за корпоративните лобисти, да постигнат това, което не са в състояние да убедят законодателите да подкрепят по друг начин. Например, фармацевтичните компании настояваха всички държави, участващи в споразумението, да предоставят 12-годиншни патенти за оригиналните лекарствата, с ясната цел да се гарантират печалбите на големите производители срещу конкуренцията на по-евтините генерични медикаменти.

 

По същия начин тютюневите компании искаха да използват споразумението, за да завладеят нови пазари, налагайки ограничения върху контрола над техните продукти.

 

Най-спорната разпоредба в Трансатлантическото партньорство, ако бъде приета, ще позволи на частните корпорации да съдят чужди правителства за политики, които влияят неблагоприятно върху очакваните печалби.

 

Например, ако Виетнам даде право на шест седмици платен отпуск по майчинство за всички служители, чуждестранният инвеститор ще може да поиска отмяна на закона или възстановяване на допълнителните разходи от страна на държавата пред частен арбитражен съд.

 

За жалост изглежда това е бъдещото на демокрацията. Свободният избор ще бъде изкъсо контролиран от международните инвеститори.

 

Заплатите на работниците в САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, и другите развити страни ще трябва неумолимо да се конкурират с тези на търговските им партньори с по-ниско заплащане на труда, т.е. ще намаляват. А с тях и независимостта на отделните домакинства от влиянието на държавата и корпорациите.


Документите за Трансатлантическото партньорство, както и за други такива споразумения, са секретни дори за законодателите, като на практика много малко хора имат достъп до пълния текст на договорите, а корпоративните лобисти са третирани като партньори в процеса на изготвяне.

 

Това не е изненадващо в САЩ, където почти пет милиона работни места в производството са изчезнали след приемането на споразумението за свободна търговия в Северна Америка, където реалните заплати са в застой, а мнозинството от гласоподавателите в целия политически спектър се противопоставят на повече такива договори.


Като политолог аз понякога попита се питам, как е възможно в демокрациите да се приемат закони, които са в противоречие с интересите на по-голямата част от избирателите. Но с тези споразумения се прави точно това, избягва се всякакъв ангажимент към самата демокрация. Нещо повече, почти със сигурност се създава заплаха за запазването или създаването на средна класа във всяка подписала държава. /Гордън Лефър, професор в Центъра за образование и изследвания на труда в Университета на Орегон, Статията е публикувана в The Project-syndicate/