Българската икономика постига успехи, нараствайки стойностния обем на износа, но все още вносът значително превишава износа на страната, показват актуалните данни на Националния статистически институт.

5.813 млрд. лева е отрицателното ни търговско салдо през 2011 г., изчислено по цени износ FOB – внос CIF. Дефицитът във външната ни търговия намалява с 1.39 млрд. лв. спрямо постижението на миналата година, т.е. подобрението е точно 19.3%. През 2010 г. търговският ни дефицит беше 7.2 млрд. лв.

Данните сочат, че 43% от търговския дефицит е натрупан в последните три месеца на годината. Без по-сериозни изменения в износа /с изключение на спад през декември, който може да е чисто сезонен/, през Q4 отчитаме по-голям внос - главно за сметка на внос на продукция от Европейския съюз.

Това може да се разгледа и в положителен смисъл, като възстановяване на потреблението на вътрешния пазар. В същото време вносът от трети страни, в който преобладават енергийните източници от Русия и Украйна, не показва по-драстичен ръст през последните три месеца.

Той просто е смазващо висок през цялата година.

Общо през 2011 г. износът ни е на стойност 39.307 млрд. лв. В това число 24.434 млрд. лв са изнесени за европейските страни, т.е. 62% от българския износ е за ЕС.

Вносът ни за миналата година е оценен на 45.121 млрд. лв., в това число 24.490 млрд. лв. от Европейския съюз, или 54.3%.

Следователно България поддържа балансирани търговски отношения с Европейския съюз, което е много положителен признак за нашата икономика и говори за засилена интеграция с европейското икономическо пространство.

В същото време търговският дефицит на България с Русия е огромен. Над 7 млрд. лв. - и нараства!

Търговският ни дефицит с Русия през 2011 г. се увеличава с 34% на годишна база и вече доближава 10% от българския БВП. Свидетели сме на огромен политически проблем в българската икономика; на дебела черна маймуна, която българските политици сякаш се правят, че не съществува.

С подобен търговски дефицит е редно да си зададем въпроса доколко въобще можем да постигнем някакъв стопански напредък в настоящия икономически модел.

Докато Русия не отвори пазарите си за българската продукция, за да компенсира този непосилен дисбаланс, българската икономика полага Сизифов труд. Москва и София продължават да се преструват, че нещата са в кръга на нормалното, но вече е очевидно, че за България е много по-изгодно да се ориентира към Арабския свят за доставките си на енергия. Арабите поне са склонни на повече внос от България.

Енергийните руски мегапроекти Южен поток и АЕЦ Белене не могат да се разгледат изолирано от факта, че търговският дефицит на България с Русия гони 5 млрд. долара.

През 2010 г. България вече имаше 5.25 млрд. лв. търговски дефицит с Русия. През 2011 г. износът на България за Русия е нараснал с 19%, а вносът с 32%.

Значи отговарящите за външната икономическа политика на България въобще не са си свършили работата. Но те разбира се са взимали заплати, а и разни суми за "представителни" разходи.

Въпросът за руския търговски дефицит е един от трите най-важни за българската дългосрочна икономическа политика: заедно със съдбата на валутните резерви на паричния съвет и отрасловата специализация на България в сектори с висока добавена стойност.

Да бъдем реалисти, единствената възможност за стапяне на енергийната зависимост, даваща на Русия имперски десятък от България, е трите ключа на българската икономика взаимно да се неутрализират.