Един призрак броди из икономическа Европа – както по времето на Карл Маркс, но този път призракът е от различно естество. Името му е austerity. Той носи строги икономии, лишения, „затягане на коланите“. Оказа се, че богата Европа дълго време е харчила пари, които няма и сега ще си плати за това. Акцентът днес е върху икономиите в държавните разходи, но по-сериозен е проблемът, че и домакинствата масово са се простирали извън чергата си.

 

Чия е вината? Някой внуши на населението на Запад образа на побеждаващия капитализъм – ефективният социален ред. Образът на богатото общество добиваше плът в изказванията на политиците и телевизионните реклами, изсипващи се върху хората като рог на изобилието. Призракът ставаше реалност в качеството и разнообразието на стоките и услугите на западния потребителски пазар, най-шареното явление след екваториалната джунгла.

 

В същото време производителността на западната икономика не беше достатъчна да гарантира едновременно и ръст на печалбите на корпорациите, и поддържане на рекламирания богат жизнен стандарт. Разбира се, падна не друго, а покупателната сила на домакинствата; в услуга на потребителския пазар кредитът запълни зейналата дупка. Затова сега не само осъзнаваме, че не сме чак толкова богати, а и плащаме предишните дългове.

 

Икономии, икономии, икономии. Като се абстрахираме от факта, че засягат най-уязвимите слоеве в обществото, икономиите не са зло. Нашият свят се разви за сметка на природните ресурси, които са силно стресирани от трилионите долари икономически растеж. Днес човешката икономика надхвърля ресурсите на планетата 1.5 пъти, според методиката на екологичния отпечатък. Противно на доктрината за „ефективния“ и неспирен ръст на богатството и потреблението, нуждаем се от обратен растеж, от degrowth, а за целта са нужни икономии, икономии, икономии.

 

Austerity концепцията идва точно навреме – но тя все още не се е насочила към правилните проблеми, към истинските прахосници. Публичните разходи в една бюрократична система, каквато е държавата или федерацията винаги крият голям потенциал за намаляване. Но това свиване следва да е органично. Остарелите, дублиращи се бюрократични структури действително следва да се закриват, но те някак успяват да се прикриват – което не могат да правят истински важните публични сфери, подложени на окастряне.

Днес икономиите на разходи се правят „солидарно“ във всички държавни сектори. Това спира инвестиции от жизнено значение за бъдещето – здравеопазване и здрав живот, образование, наука, екология, международно сътрудничество. Покрай сухото гори и мокрото. Специално на трудовия пазар тенденцията е той да се прави все по-“гъвкав“, тоест се отнема правото на работниците да намалят несигурността на работното място – в същото време бюрократите, харчещи публични пари, продължават да изготвят стотици планове, програми и стратегии, които – поне в Европа – не само че не се изпълняват, но и не се четат.

 

Не публичния, а частния сектор се нуждае от окастряне. Но не в ущърб на бизнес предприемачите, които с находчивостта си оправдават съществуването на системата. Финансовият сектор е атрофирал – а това го прави вече неефективен и вреден. При положение, че 40% от корпоративните печалби в САЩ са за финансовия сектор, твърдо можем да говорим, че налице е дисбаланс. Финансите са обслужваща система в обществото, а не цел на съществуването на обществото. Печалбите на фианнсовите компании са транзакционни разходи. 40% разходи за обслужване е твърде много; това е социален тумор.

 

Изследвания на психолози показаха, че настроението на хората се влияе от сривове на борсовите индекси, дори те да не са инвестирали на борсата. Заливат ни новини – и става точно обратното на уроците за пазарната рационалност: вместо реалната икономика да определя нагласите на борсите, борсите задават тона в реалната икономика. Авторът Дейвид Роткопф наскоро написа в New York Times: “Пазарите са океани от емоции, които правят да изглежда рационален и подгоненият от хормони тийнейджър. Голямата част от „данните“, които движат пазарите, са просто безсмислици“.

 

Интересно е, че точно в днешното сурово време се появяват наведнъж два официални опита, две методики, целящи да измерят щастието на хората. След пет месеца дебати и 34 хиляди мнения върху темата „Какво е важно за вас?“, в началото на ноември националната статистика на Великобритания формулира 10 индикатора за щастие, те са изредени по-долу. С тяхна помощ, след три месеца допълнителни консултации, през февруари 2012 г. ще бъде ясен и финалният списък: нещата, които правят щастливи британците.

 

Доволни ли сте от живота? Доволни ли сте от съпруга/съпругата или партньора си? Доволни ли сте от умственото и физическото си здраве? Щастливи ли сте от работата си? Имате ли контакти в квартала? Доволни ли сте от личния си доход? Удовлетворява ли ви образованието ви? Освен тези седем насъщни въпроса, в индикатора за щастие ще се включат и данни за доверието в парламента, икономически показатели и екологични фактори, включително парникови газове и чистота на въздуха.

 

Явно британският премиер Дейвид Камерън сериозно напредва към целта си, формулирана още в далечната 2005 г.: във Великобритания вместо БВП да се измерва ОБС: общото благосъстояние. Камерън тихомълком прокара идеята си през машинарията на коалиционното правителство, отбеляза журналист на Guardian. Но ще може ли все пак мерната единица за благосъстояние да послужи за политически решения? Политиците може би ще покажат на населението, че щастието има своята цена. Цена има и нещастието.

 

Изследвания показаха, че цената – пропуснати ползи, загуба на доход, загуба на квалификация, психологически щети и т.н. - на това един човек да стои без работа, достигат 23 хиляди паунда на месец. Огромно благосъстояние се губи в мерките за икономии на правителството и след няколко години това ще се доказва и с корелационен анализ. Засега е само хипотеза, че (правилните) публични инвестиции водят до директен ръст на благосъстоянието, докато частните инвестиции допринасят само по косвен път. Икономиите на държавни разходи, предприети не органично, а кампанийно, директно смъкват ОБС.

 

Икономии е мантра на консерваторите днес. Все по-често се казва, че заплатите и пенсиите в богатия Запад трябва да бъдат намалени. Във Financial Times наскоро британски депутат публикува мнението (опровергано от последните статистики), че страните с най-дисциплинирана бюджетна политика като България постигат и най-висок икономически растеж. Идеите на Джон Кейнс, че икономическото управление трябва да следва по-широки принципи от балансиране на бюджета, се презират както никога по-рано.

 

Но когато и Анхел Гурия, председателят на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – клубът на 34-те богати страни в света, заявява: обикновеният растеж просто вече е недостатъчен подход за икономически сравнения – може би наистина сме свидетели на нещо ново? ОИСР през октомври изготви индекс на благосъстоянието, който включва 11 сфери на интерес: жилище, доходи, работа, общност, образование, околна среда, управление, здраве, удовлетворение от живота, безопасност, баланс между работа и личен живот.

 

Странно нещо е щастието. Класацията на ОИСР подрежда почти единствено северни държави в челото на списъка по удовлетвореност от живота. Китай е последен – Дания, Канада и Норвегия са първите три. Но ситуацията се променя коренно, ако китайците бъдат запитани дали днес или вчера са били щастливи. Те всъщност са най-щастливите хора от всички в ОИСР /85.4%/. Да си щастлив е едно, да изпитваш удовлетворение от живота си съвсем друго. Още по-драстично щеше да е, ако разберяхме в детайли какви са нещата, които правят хората щастливи. Не действа ли все още хипнозата за щастливите консуматори, въпреки досадната поява на призрака по име austerity?

 

Щастието действително е нещо интересно, но сега сякаш не е най-подходящото време да се рекламира икономиката на щастието на държавно ниво. Политиците тръгнаха по друг път – на строгостта и наказанието. Що се касае до бизнеса, там за щастие продължава да важи законът, че добрите работници са щастливите работници. За UK например е установена следната зависимост: всеки паунд, вложен в осигуряване на условия за гъвкаво работно време за работниците, води до 3.5 паунда прираст заради повишената производителност.