„ЕЦБ понесе удар с оставката на члена на изпълнителния борд Юрген Щарк“ - заявява Bloomberg. А Financial Times са още по-категорични: „Оставка в ЕЦБ порази световните финансови пазари“. Кой е всъщност Щарк, защо оставката му е толкова важна и какво вещае тя?

63 – годишният финансист е член на шестчленния борд на централната банка на еврозоната с 8 – годишен мандат, който трябваше да изтече през май 2014. Освен това той е главен икономист на ЕЦБ /по-точно казано, той отговаря за икономическия и монетарен анализ/. По-рано е бил два последователни мандата вицепрезидент на Бундесбанк. Известен е като привърженик на консервативната монетарна политика, или „монетарен ястреб“ - тоест привърженик на високите лихви и по-затегнатото парично предлагане.

Според коментарите в медиите, базирани на вътрешни източници в ЕЦБ, германецът е влязъл в рязко противоречие с избрания от ЕЦБ курс да се изкупуват държавните облигации на Италия и Испания, за да се повлияе на капиталовия пазар и да се понижи цената на дълга за тези страни. Това е практика на централната банка от май – и от тогава Щарк я критикува, включително публично, макар да остава лоялен на президента на борда Жан – Клод Трише.

На 19 август Щарк заяви в интервю, че линията между монетарна и фискална политика в поведението на ЕЦБ вече се губи, след като централната банка се решава да помага на притеснените държави, като изкупува дълга им. Дотук централата във Франкфурт купи ДЦК от периферията на еврозоната на стойност 129 млрд. евро.

Не виждайки обаче подобрение в курса, от няколко седмици Щарк е обмислял да си подаде оставката, твърдят запознати. Чашата е преляла на 4 септември в поверителен конферентен разговор с Трише и другите членове на борда, с неудовлетворителни за Щарк резултати. Така идва и оставката му на 9 септември, подадена според пресслужбата на ЕЦБ по „лични причини“.

Не е трудно да си обясним, че Щарк декларира несъгласие с политиката на централната банка, която рискува доверието в общата валута, за да помогне за рефинансирането на огромния дълг на задлъжнелите периферни страни.

Вероятно наследникът на Щарк в борда ще бъде назначен малко след влизането в длъжност на новия управител на ЕЦБ Марио Драги на 1 ноември. От ЕЦБ казват, че Щарк ще остане на поста си докато му бъде назначен наследник, до края на годината.

Говори се, че централните банки на Австрия и Холандия подкрепят позицията на Щарк. Показателно е и това, че тази година Щарк е вторият висш германски банкер след Аксел Вебер, който си направи отвод заради противоречивата намеса на централната банка на еврозоната на капиталовия пазари. Прозвуча поредната германска аларма срещу действията на ЕЦБ, които май вече се простират далеч извън правомощията за борба с инфлацията.

Отчитайки тези факти, световните финансови пазари реагираха в петък с резки понижения на активите, свързани с финансовата стабилност и икономическия растеж. Еврото падна до 6 – месечно дънно спрямо долара.

Моментът е критичен не само заради нарасналата волатилност на пазарите през последните месец. Точно сега ЕС се стреми да привлече и частните инвеститори в оказването на финансова помощ на страдащите в дълговата криза правителства, а много инвеститори виждаха в Щарк свой „защитник“.

Затова бяха отбелязани два показателни рекорда на капиталовия пазар в петък: цената на гръцкия държавен дълг поскъпна до рекордните 19.5% по 10 – годишните ДЦК, докато германските 10 годишни облигации предложиха доходност от едва 1.77%. Вероятно още известно време лихвите по „сигурните“ ДЦК ще се задържат рекордно ниски, тъй като в момента не се вижда какво може да успокои пазарите, надушили фалит.

Перспективите обаче изглеждат най-притеснителни за германския канцлер Ангела Меркел, която не може да намери подкрепа вътре в страната за плана си в подкрепа на единната валута. Известно е, че Меркел страда от кадрови дефицит на финансови лидери. С оставката на Щарк партията на онези, които се противопоставят на това Берлин да плаща за гръцката трапеза, значително се усилва. Или про – евро посланието на Меркел ще загуби политическа подкрепа включително в нейната партия CDU, или Меркел ще трябва да се обърне на 180 градуса и да укроти обещанията си.

Германските консерватори гледаха на Щарк като на единственият човек в ЕЦБ, който провежда техния курс. Сега Курт Лаук, президент на надзорния бизнес съвет към управляващата партия, говори за „драматична аларма“ ЕЦБ да се върне към „верния път“. Спряганият за нов германски представител в ЕЦБ Йорг Асмусен е изключително компетентен като заместник – финансов министър, но не е толкова консервативен като Щарк, а и на това отгоре е от социалдемократите, тоест опозицията.

Впрочем германците имат националната черта да пазят разногласията си у дома и когато се изявяват на международната сцена, да говорят с един глас. Когато най-силната икономика на валутния и политически съюз на два пъти демонстрира остро несъгласие с монетарната политика на блока, решенията не са особено много: или съюзът ще промени курса си, или в Германия анти – европейските настроения ще ескалират. В първия случай сме изправени пред непопулярни за банките решения, във втория следва да си припомним политическата история на Европа от XX век.