Кризата в еврозоната ще доминира на срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел днес, коментира BBC. Акцентът в преговорите ще е върху растежа и „умната“ бюджетна дисциплина.

В Европейския съюз безработните са 23 милиона и има опасения, че повсеместните бюджетни икономии ще попречат на предприемачеството и подготовката на работната сила. Затова Европейската комисия твърди, че икономиите трябвало да са „умни“ - добре насочени, за да не пречат на бъдещия растеж.

Очаква се повечето страни членки – с изключение на Великобритания – да подпишат новия фискален пакт, който е предвиден да служи като договор за по-тясна координация на бюджетната политика в еврзононата. 

Но дипломатическите спорове продължават: как това ще се отрази на членките на Европейския съюз, които не членуват в еврозоната?

Великобритания публично отказа да подпише този документ миналия месец, но участва в преговорите със статут на наблюдател.

Полша настоява всички страни, които се подготвят за членство в еврозоната, да бъдат пълноценно включени в тези преговори.

В сегашния вариант на договора за по-тясна бюджетна координация на еврозоната пише, че подписалите го трябва да се срещат поне два пъти годишно. Но страните, които са извън еврозоната, ще бъдат специално канени – по решение на председателя  на срещата. В проектодоговора е написано, че страните без евро „щше бъдат канени когато е подходящо и поне веднъж годишно“.

Чехия може да отложи подписването на договора заради разцепване на управляващата коалиция. Ирландия също може да откаже да сложи подписа си, решавайки да подложи въпроса на национален референдум.

Франция би желала този договор да бъде подписан само от членките на еврозоната, но Германия иска да покани и страни като Дания, Полша и Швеция, коментира BBC.

Големият въпрос, който е надвиснал над срещата, е Гърция. Сложните преговори с частните кредитори все още се са довели до резултат и фалитът на Атина все още не е предотвратен. Макар Европейската комисия да изразява увереност, че до дни ще има решение, Гърция може да остане без пари още в началото на февруари.

Частните инвеститори са „поканени“ да приемат 50% отписване на вземанията си в сложна подмяна на облигации, целяща да сведе съотношението дълг / БВП на Гърция до 120% до 2020 г. Само с наличието на подобно съглашение кредиторите от МВФ и ЕС са готови да отпуснат следващите 130 млрд. евро.

Атмосферата остава напрегната, след като германското предложение за европейски бюджетен комисар изтече в публичното пространство в петък. Комисарят ще има право на вето по данъчните и разходните въпроси на Гърция. Атина яростно отхвърли това предложение – но нейните европейски партньори са притеснени, тъй като тя не постига бюджетните си цели.

Днес също така се очаква подписването на новата защитна стена на еврозоната – по-голям фонд, който ще помага на страни с проблеми да се финансират. Европейският механизъм за стабилност ще разполага с 500 млрд. евро от юли, година по-рано от планираното. Великобритания няма да участва.

Европейският фонд за финансова стабилност EFSF, който се оценява на около 300 млрд. евро, ще бъде закрит в края на следващата година. Според някои експерти той ще бъде обединен с ESM, вместо двата фонда да съществуват паралелно.
Само Италия през тази година ще трябва да рефинансира 300 млрд. евро от дълга си и това кара някои да призовават този спасителен фонд да бъде увеличен до 1 трил. евро.

Рецесията също може да помрачи европейската среща днес. Но Европейската комисия твърди, че има на разположение 82 млрд. евро за проекти, с които отделните страни членки ще могат да създават работни места и да подпомагат растежа.

Освен това европейските лидери ще обменят мнения как да се справят с младежката безработица и да помогнат на малките и средните предприятия /МСП/, много от които се оплакват от прекомерните административни разходи, наложени им от Брюксел.