Следването в чужбина излиза минимум 1000 лв. на месец на родителите извън таксата за обучение. Ако младежът не работи и разчита изцяло на семейството си, сумата може да скочи и до 2000 лв.

Това изчислиха за „Монитор“ експертите от водеща фирма, която изпраща студенти зад граница.

„Издръжката зависи много от това в кой град е университетът. В Лондон например е около 1000 паунда на месец, а в по-северните части на Великобритания, като Манчестър например, сумата е по-ниска – около 600 лири“, уточни Иво Георгиев, консултант по проекта „Световно образование“.

Така, ако нямат стабилни доходи, родителите разпродават имоти и пестят от нови коли, за да инвестират в обучението на детето си. Ако имат късмета да си намерят работа в Англия, студентите могат да припечелват по около 500-600 лири на месец и така да облекчат родителите си. Във Великобритания чуждите студенти имат право да работят по 20 часа като им се заплаща по 6 лири на час.

Намирането на работа там обаче отнема доста време заради различни административни спънки. Сравнително по-евтин излиза студентът в Германия и Холандия. Там месечната издръжка варира между 500 и 600 евро.

„В Холандия обаче студентите трудно си намират работа и това намалява възможността да облекчат родителите си“, коментира още Иво Георгиев. Все по-атрактивна дестинация за българските студенти става Дания, където висшето е безплатно. Разходите за следване обаче се компенсират със скъпия живот в Дания.

Харчовете за квартира, транспорт и храна там удрят 700-800 евро на месец. Топдестнациите за българските студенти остават Великобритания, Дания, Холандия, Германия.

„През последните години обаче се наблюдава известен отлив от желаещи да учат в Англия заради увеличението на таксите за следване там, които стигнаха до 9000-10 000 паунда годишно“, каза още Иво Георгиев. Той допълни, че българските младежи, които заминават да учат във Великобритания, масово теглят кредити, с които заплащат обучението си.

Цели випуски от елитните ни гимназии се изнасят да учат зад граница. Така например всички ученици от Немската гимназия до един са стегнали куфарите да следват в чужд ВУЗ.

Всеки втори възпитаник на другите ни елитни училища, като Софийската математическа гимназия, Първа и Втора английска гимназия, също са кандидатствали в престижни университети в чужбина.

По данни на образователното министерство до момента над 4000 младежи са поискали легализация на дипломите си. В това число влизат и тези, които са поискали легализация на дипломите си за основно образование, за да работят зад граница.

Болшинството от тези младежи обаче са именно отличниците от топгимназиите ни, които масово се насочват към престижни висши училища в Европа.