Милиардерът Джордж Сорос, който написа неотдавна, че Европа има само три месеца, за да спаси еврото, сега е още по-песимистичен. На Европа й остават само три дни, за да предотврати най-лошото, а Германия е на път да направи епохална грешка, от което ще загуби много.

В интервю за германския вестник Spiegel Сорос посочва, че срещата на европейските лидери в четвъртък и петък е решителна. Тоя намира, че германският канцлер Ангела Меркел е в капан. Тя осъзнава, че еврото вече не работи, че схемите, начертани за излизане от кризата също не дават резултати. Но не разбира, че основният проблем е, че бремето на дълговете остава да тежи. Те трябва да бъдат реструктурирани.

Сорос намира, че трябва да се създаде Фонд за редуциране на дълговете. Държавите, които искат съдействие от него, ще трябва да извършат съответните структурни реформи, като в замяна на това фондът ще поема значителна част от техните дългове. Фондът ще може да емитира Европейски съкровищни бонове, които представляват общностни облигации със съответните гаранции от страните-членки на еврозоната. По този начин ще се набавя евтино финансиране за страните, които са най-потърпевши от дълговата криза.

Така, например, Италия ще може да се рефинансира при 1% лихва. Това ще донесе облекчение и на останалите държави в зоната. Когато това се случи, за политическите лидери ще бъде по-лесно да прокарат необходимите реформи. Пазарите вече няма да наказват страните с високи лихви по техните облигации и така те няма нужда да плащат висока цена.

Няма спор, че при разпад на еврото ще последват разрушителни загуби, както финансови, така и политически, казва Сорос. Най-големи ще бъдат те за Германия, която до сега не бе понасяла такива. Раздадените кредити за страни като Гърция, Испания и Италия няма да бъдат върнати, ако има разпад на еврото.

Сорос намира, че Германия полага минимума усилия, които са необходими за запазване на еврото, не повече. Именно това е причината ситуацията да се повтаря и разраства.

Всичко това води до увеличаване на бездната между Германия и останалите страни в еврозоната, защото принудени да плащат по-високи лихви по взетите скоро заеми, техните икономики губят конкурентоспособност.

Сорос намира, че всеки, участвал в проекта за въвеждане на еврото, е виновен за случващото се в момента, но Германия е сред най-големите виновници, тъй като проектът бе основно германско-френски. Европейската централна банка е била направена по модела на Бундесбанк. Освен това Германия се е облагодетелствала най-много от еврото до сега.

Причината за кризата е, че регулациите позволяваха на банките да купуват неограничени количества от държавни облигации, без да заделят резерви. Европейската централна банка гледаше на всички държавни ценни книжа по един и същ начин. Така търговските банки счетоха за изгодно да акумулират облигации на слаби държави, за да печелят допълнителни точки.

Ниските лихви, до които доведе това, дадоха възможност за надуването на имотен балон в Испания и Ирландия. Европа бе разделена на кредитори и заемополучатели. 

Сорос прави паралел между онова, което се случва сега в еврозоната, и онова, което се случи след Втората Световна война. Тогава споразумението от Бретън Уудс опита да повлияе на глобалната икономика. Америка бе в центъра на системата, а доларът се превърна в доминираща валута. Страната си извоюва тази позиция чрез осигуряване на средства на възстановяването на Европа чрез Плана Маршал. Така ползи от това възстановяване излвече най-вече Америка.

В момента Германия е в същата позиция, но с тази разлика, че тя не иска да бъде въвличана в нищо подобно на Плана Маршал.