Оборот от 402.3 млн. лв. е реализирала Софийската стокова борса през 2010 година. Това представлява нарастване с 30% спрямо предходната година или с 89.8 млн. лв. повече на годишна база. Това стана ясно по време на годишния отчет, който ръководството на институцията направи пред журналисти.

Броят на сключените сделки е 853, като се наблюдава затвърждаване на тенденцията за увеличаване на пазарните субекти, които предпочитат борсата за реализиране на своите покупко-продажби, като високо организиран, силно гарантиран и бързоликвиден открит пазар, изтъкна Васил Симов изпълнителен директор на тържището.

Най-силното тримесечие е било последното. Това се дължи на традиционните покупки на горива от ведомствата, които се запасяват за зимния сезон. Хранителните стоки са били най-слабо представени в търговията през 2010-та година, а голям дял в сделките държат семената и млечните продукти - кашкавал и сирене. Брашното отсъства от стоките, които са най-търгувани на борсата, като основната причина е, че то и целият кръг зърно - брашно - хляб се слави с доста голям процент сив сектор.

Горивата са най-търгуваната стока, следвани от металите и химикалите.

Антонина Белопитова, експерт в борсата, анализира ситуацията при пшеницата, като започна с това, че през месец януари 2010 г. търговията протичаше на нива 210 – 240 лв./тон без ДДС. Тази тенденция продължи и през месец февруари и март, когато цените „купува” и „продава” на ССБ АД бяха съответно на нива 200- 250 лв./тон без ДДС.

В началото на месец март Световният съвет по зърното публикува оптимистична прогноза за реколта 2010/11 г. в световен мащаб, увеличаване на производството до 678 млн. тона, като акцентира върху тенденцията за глобално увеличение на световните запаси до 197 млн. тона (31 млн. тона повече от предходната реколтна година). Този факт доведе до спад на цените и балансира ситуация на пазара на пшеница до месец юли 2010 г., когато излязоха новите оценки за обема на световното производство.

В следствие на очертаващите се по-ниски добиви в Канада, ЕС, Русия, Казахстан и Турция обема на световното производство на пшеница беше намален със 7.4 млн. тона като в същото време прогнозата за световното потребление бе увеличена с 2.3 %.

През месец август, след въвеждане на забрана за износ на зърно от Русия и коментираните износни квоти от страна на Украинското правителство, силно се ограничиха количествата на пшеница за експорт в Черноморския регион, а по- късно и на световните зърнени пазари. В следствие на това, а и на спекулативните покупки от страна на големите инвестиционни фондове цената рязко тръгна нагоре продължавайки до този момент.

В края на годината цената на хлебната пшеница достигна нива от 334 долара на тон.

Същественото повишаване на цената на пшеницата в България е следствие на отражението, което оказват международните цени на зърнения пазар. В световен план България не е толкова голяма страна - износител на пшеница, че да може да влияе значително на пазара. Цените на които се реализира българската пшеница на външните пазари се определят до голяма степен от цените на големите производители в Черноморския регион – Русия, Украйна и все по-силно Казахстан и ЕС, каза още Белопитова.

 

Белопитова допълни, че графиките при останалите основни суровини са подобни. Търсихме някоя борсова стока, която да е поевтиняла - нямаше такава, подкрепиха я колегите й от стоковата борса.

 

При металите най-интересни бяха калаят и никелът, коментираха от Софийската стокова борса. Много се повлия този пазар от политиката на Китай, от засилената икономическа и експанзивна политика, която страната води, за да обезпечи своето призводство. Втората причина се корени в по-малките добиви в основните обекти в Русия. Калаят бе най-поскъпващата стока с 54% ръст, никелът поскъпна с около 29-30%.

Специалистите от Софийската стокова борса са единодушни и в това, че се наблюдава изместване на големите инвеститори от фондовите пазари към пазарите на стоки и основни суровини като пшеницата и петрола.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!