Мисля, че на Орешарски ще му бъде много трудно. Като гледам каква е ситуацията. Политическата класа в България е не само нефункционираща, но почти криминална. Става въпрос за корупция - София е една от водещите столици на корупцията в света и това го пише в цялата международна преса.

Гледам лондонското списание The Economist от 21 септември и какво да видя - цяла статия за аферата с този Пеевски...

Четири дни по-късно в Париж взех броя на списание L'Express, където пишеше за аферата на Иван Данов. Погледнах сайта на правителството преди няколко дни и видях, че този човек все още е министър - той, който е измамил френското правителство, а L'Express публикува документи за това. Какво мога да кажа? Това е почти смайващо.

После излезе нашият The New York Times с голяма статия, че България е най-замърсената държава в ЕС. И питате за инвестиции! Гледах едно телевизионно предаване в Холандия миналата седмица как се прахосват парите от еврофондовете и за пример бяха дадени инфраструктурни проекти в България, в които се наливат излишни пари - за строежи на мостове, които не водят доникъде, за стадиони, които не работят и т.н.

Индексът на бедността след икономическия срив през 1997 г. се влошава всеки път, когато на власт идват социалистически правителства. Много се съмнявам, че този кабинет ще се справи, защото имате една твърде оптимистична икономическа прогноза за растеж от 1.9% и всичко в бюджета се моделира според нея. Това означава, че изобщо няма да спазите бюджетните си цели, което ни води до тази лоша инициатива да се вземат пари на заем.

Намерението на кабинета да изтегли заем от близо половин милиард евро трудно ще съживи икономиката на България.

Технически погледнато, заемът не би трябвало да е проблем, в смисъл, че правителственият дълг е изключително нисък като процент от БВП – основно заради валутния борд, който налагаше дисциплина през годините. Сега, те искат да вземат на заем малко пари и вие си казвате, че не е толкова страшно, имайки предвид 16.5% дълг спрямо БВП, който е най-ниският в Европа. Но това е въпрос на доверие! Това на практика означава разбиване на дисциплината на валутния борд!

Затова смятам, че е лошо, тъй като не се вписва в дисциплинарната политика, която България води от 1997 г. насам. За мен тук нещо се променя, защото дисциплината се изключва от системата.

Единственото положително, което България има, е валутният борд и плоският данък, всичко друго е негативно.

На практика от 1997 г насам, при всички предишни правителства и дори при предишния кабинет на социалистите, дисциплината беше доста добра. Сега, намерението за кредит ми показва, че това правителство има проблем с дисциплината.

И сега не съм впечатлен от това управление във всеки един аспект – дори за дребни технически неща като прогнозата за икономически растеж: просто никой не потвърждава тази прогноза. Искрено се надявам да се сбъдне и българската икономика да нарасне с 1.9%, но изобщо не съм убеден, че това ще се случи.

/Стив Ханке, професор по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в САЩ, за БНР/.