Тази сряда ви предлагаме профила на

Свилоза АД

Кратка история: Свилоза АД е холдинг с четири регистрирани дъщерни дружества – 100% собственост на Свилоза АД – Свилоцел ЕАД, Екосвил ЕООД, Свилоза-Био ЕООД и Хотелски комплекс-Свилоза ЕООД. Дружеството е производител на сулфатна избелена целулоза. То има стуктуроопределяща роля в българската целулозно-хартиена промишленост. Основано е през 1966 г., а през 1999 г. е приватизирано. Публично е от 05.06.1998 г.

Финансови данни по последен отчет: В консолидирания отчет към 31 септември 2009 година дружеството отчита 11.734 млн. лв. загуба, при негативен финансов резултат от 8.171 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите от дейността възлизат на 11.427 млн. лв., а разходите за дейността - на 23.417 млн. лв. Дружеството е с капитал от 54.340 млн. лв. и активи за 117.569 млн. лв.

Пазарът за дружеството:

Северин Въртигов, Астра Асет Мениджмънт

Предвид високите цени на дървесината и икономическата криза, довела до спад на поръчките и респективно спирането на дейността на едно от ключовите звена на предприятието, рязкото влошаване на резултатите не би трябвало да представлява изненада за никой.

През последните месеци обаче сме свидетели на съживяване на целулозния пазар в ЕС, където се намират и основните контрагенти на Свилоза АД.

Поради ниската база и липсата на производство през 2009г., логично е приходите да отбележат известен ръст за настоящата година, но поради изключително високата задлъжнялост и трудността при прогнозиране на маржовете, не очаквам раздвижване при така или иначе неликвидните акции на дружеството.

Мениджмънтът за дружеството:

Красимир Дачев, мажоритарен собственик на Свилоза АД

Как завърши 2009 година за Свилоза АД и как започва 2010 година?

През миналата година приключи големият инвестиционен проект, който бе предвидено да се финансира със 120 млн. лв., но погълна 134 млн. лв. Благодарение на недалновидната, непазарна и антипроизводствена политика на предишното правителство, всички участници в нашия бранш спряха работа. Чуждите компании като Мармелхоф и Монди  затвориха и си за минаха, но аз като български инвеститор нямаше къде да отида и трябваше да търся решение. Надявах се, че ще спра мощностите на завода за малко, затова и не прекратих договорите с работниците. Освободих само обслужващите звена. За съжаление обаче от 2 февруари до декември не можахме да пуснем производството. Междувременно търсех оборотни пари, около 3.7 млн. лв. отидоха за заплати на работниците. Продадох една част от активите, заложих друга в чужбина, намерих пари  и тръгнахме. От 15 декември 2009 година производството в Свилоза АД е възобновено. Перспективите са много добри. Надявам се, че новото ръководство на държавата и новото ръководство на Държавната агенция по горите ще промени политиката си по начина, по който го декларира при встъпването си в длъжност и  ще направи средата пазарна, прозрачна, ще премахне корупцията в този сектор.

Бяхте се заканил да внасяте дървесина от чужбина. Правите ли го вече?

Бях се заканил, да, но се оказа, че има такса на Дунав мост. Така се получава, че между две страни в Европейския съюз съществува такава такса, каквато няма между други такива държави и това убива бизнеса. Заради тази такса транспортът се оказва с по-висока стойност от стойността на това, което превозвам. Така че тази такса убива смисъла на купуването на дървесина от Румъния.

Какви са прогнозите ви на база цените на целулозата в момента и перспективите за годината?

Цените вървят устойчиво нагоре. Проблемът е обаче, че в България цената на дървесината е много висока. По света дървесината формира около 30 – 33% от себестойността на продукцията, а при мен е около 54 – 55%. При нас това разминаване се компенсира със стискане на зъби и малки печалби.

Как завършвате финансово годината?

Между 12- 13 млн. лв. ще бъдат загубите за миналата година.

А прогнозите за настоящата година?

Ще направим 10 млн. лв. печалба през 2009 година, с което ще стопим голяма част от загубата.

Продадохте стратегически актив – Пристанището край Свищов. Какъв ще бъде ефектът от тази продажба?

Може да бъде само положителен, защото в такъв момент, който е тежък за нашето производство, нямаме възможност да отделяме средства за инфраструктурата. Една част от пристанищната инфраструктура сме подобрили. Тъй като това пристанище беше пригодено само за разтоварване на въглища, аз прокарах жп линия. Но предпочетох да намеря стратегически партньор в лицето на Вилхалко, които са голяма компания, надеждна, партнира си с голяма логистична компания. Така че мен това ще ме облекчи, защото пристанището все пак си беше обект за публично ползване, който изисква поддръжка. 

Няма ли така да се оскъпи транспорта на продукцията ви?

Не. Едва 4% от моята продукция минава през пристанището. Разбира се, идеята ми е да увелича този процент. Проблемът е в ниската ефективност от ползване на Дунав поради промяна на нивата и липсата на навигация през голяма част от годината. Реката се ползва на едва 8% от капацитета си, а е най-стратегическата магистрала за повече от 18 страни.

Давам ви един пример. С БДЖ транспортирам от Свищов до Варна на разстояние от 220 км за 20 евро. За същите пари аз отивам до Германия, а това са вече 2 хил. км.

На забравяте обаче, че такива съоръжения, искат много сериозни инвестиции и за поддръжка, не само за построяването. Така че в един момент търсим да се занимаваме с това, което можем. Защото когато аз влязох в Свилоза, имахме стадиони, хотели и какво ли още не.

Смятате ли да  продължите с оптимизациите и продажбите на активи през годината?

Продажби, не. Имаме обаче няколко проекта, които трябва да развием. Първият е за изграждане на подстанция за присъединяване към мрежа високо напрежение, макар, че принципно задължението е на НЕК. С инсталирането на новата турбина от 35 MW ще имаме производство на ток, който можем да продаваме.

Приключи ли ангажиментът ми към Прототипния въглероден фонд на Световната банка? Изкупени ли са редуцираните емисии на парникови газове, които бяхте договорили по проект Съвместно изпълнение от Протокола от Киото?

Този фонд приключи, очаквам японският институт по енергетика да пристигне, за да приключим окончателно със сметките. Макар, че емисиите, които продадохме бяха договорени на 5 долара на тон, при това в периоди, когато емисиите се котираха около 30 евро на тон, мога да ви кажа, че съм на печалба от тези дейности.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!