Традиционната надпревара на Financial Times в прогнозата на определени финансови индикатори и тази година беше спечелена от ... лисица. Това е полупитомната лисица, която от време на време посещава градината на автора и инвеститора Кевин Голдщайн – Джексън. Той й слага тук – там късчета пилешко месо, обозначени с различни етикети – и лисицата „познава“ финансовите показатели, докато си хапва месце.

Методът изглежда странен, но да не забравяме, че лисицата направи най-точните прогнози за имотния пазар през 2008 и 2009 г. Ако в края на годината не настъпи шеметен обрат, тази лисица ще направи най-точните прогнози и за фондовия пазар през 2011 г. Впечатляващо, повтарящо се постижение, извоювано от лисицата в конкуренция с десетки анализатори.

Лисиците нямат навика да говорят английски, така че не можем да ги питаме директно как стигат до резултатите си – но все пак можем да си извлечем уроци от техните прогнози, посочва на страниците на FT Тим Харфорд, известният автор на книгата „Икономист под прикритие“.

Първият урок е, че екстремната прогноза има отличен шанс да спечели, тъй като професионалните прогностици имат навика да се скупчват. Те са движени от страх да не допуснат грешка – а действителният резултат рядко се оказва в близост до удобния, безобиден консенсус.

Повечето конкуриращи се в FT прогностици предрекоха кървища на британския имотен пазар през 2009г. - а лисицата беше изяла късмета „лек спад“ и така се оказа най-близо до истината, когато цените всъщност се покачиха.

Тази година лисицата предсказа 19% спад в индекса FTSE 100. Това е твърде песимистично очакване, но тъй като всички професионалисти се бяха настроили за покачване с най-малко 3%, лисицата може би пак ще познае.

Интересно е все пак, че когато бизнеса с прогнози през 2010 г. „захапаха“ малките лисичета от новото потомството, те допуснаха тежки грешки. Вероятно като новаци младите лисици бяха по-склонни да се придържат към средните стойности на прогнозите, шегува се Харфорд.

Вторият урок е следствие от първия. На „професионалистите“ обикновено не им плащат да правят точни прогнози. На тях им плащат да звучат убедително – независимо дали са колумнисти или фондови мениджъри.

Една екстремно звучаща прогноза би могла да се отплати на своя автор – тези, които в средата на 2000-те предвидиха задаващото се бедствие, ще го жънат поне още няколко години – но в консенсуса има сигурност, особено щом става дума за консенсус със заинтересувани /прогнозите да се сбъднат/.

Лисицата не знае нищо за консенсуса и не работи по предварително начертан план. Резултатите й говорят сами за себе си. Но предложи ли й някой престижна работа в Сити?

Лисицата може наистина да е късметлийка, но тези, които са проучвали проблематиката на прогнозирането, всъщност не са изненадани от постижението й. Психологът Филип Тетлок, автор на превърналото се в класика произведение „Експертно политическо съждение“, проследява вярността на експертните прогнози в социалните науки за две десетилетия.

Откритието му е, че без значение от научна област, практически опит, пол или политически убеждения, експертите правят много слаби прогнози. В известен смисъл „стратегията на шимпанзето“ - предвиждане на случаен принцип дали нещата ще се подобрят, влошат или ще останат без промяна, дава същите резултати като най-доброто, което експертите могат да постигнат.

Лисицата на Голдщайн – Джаксън не се намира в особено добра компания. Филип Тетлок напомня за есето на Айзая Бърлин, разделящо хората на „таралежи“ и „лисици“, което пък деление тръгва още от древногръцкия поет Архилох. "Лисицата знае много тайни, а таралежът само една - но най-важната".

Лисицата е изобретателна, тя по хиляди начини търси как да атакува таралежа – той може да й отвърне само по един начин: свивайки се на кълбо и насочвайки към нея иглите си.

За прогнозите от решаващо значение е когнитивният стил. Повечето хора са като таралежи – те гледат света през очите на една единствена, могъща, логична идея. В есето на Бърлин таралежът винаги побеждава, но като прогностик той е безнадежден. Харфорд заключва: друго нещо са интелектуално развратните, винаги съмняващи се в себе си „лисици“.

От английски с малки изменения Димитър Събев