Една революция не й е достатъчна. След оранжевата, в Украйна е на ход да се случи и още една революция, икономическа. Така поне мълвят запознати, които не просто искат да бъдат свидетели на поредното чудо, но и правят нужното, за да са сред активните участници в него.

От половин година насам все по-често се появяват информации за това, как границите на България са вече тесни за родния бизнес и той оглежда чуждестранните пазари.

В последните месеци обаче сякаш българските предприемачи са се наговорили и надпреварата да обявяват инвестиционни намерения, свързани с Украйна, е забележителна.

Кои са вече там?

Една от компаниите, стъпила най-стабилно на украинска земя, е Софарма АД. Продукцията на лекарствения ни гигант е добре позната в бившата соцдържава. През миналата година Софарма АД купи украинския завод ОАО Витамини, който е на 13-то място в класацията на фармацевтичните компании там, с реализирана продукция за 5.3 млн. долара през 2007 година.

Преди няколко седмици изпълнителният директор на Софарма АД Огнян Донев заяви, че се планира изграждането на нови съоръжения, най-вероятно в Ростов на Дон, което кореспондира с резултатите от счетоводния отчет на дружеството за изминалата година. В него се посочва, че 24% от продажбите на лекарствени препарати през миналата година са реализирани в Украйна, като делът на изнесената за там продукция се увеличава с 5.20% спрямо 2006 година.

Друга компания, която не просто планира да стъпи там, а направо емигрира в Украйна, е Ален мак. Пловдивската козметична компания обяви неотдавна, че ще изнесе основната част от производството си там. Според данните за 2007 година продажбите в Украйна формират 30% от общите приходи на фирмата.

В експанзия на изток се впусна и Каолин АД, която в средата на миналата година придоби 50.80 % от капитала на ПКСП, Украйна. Това е вторият по големина производител на кварцови пясъци в страната. Други завоевания на българското дружество там са Каолин Азов и Проминерал, които оперират в добива и търговия с индустриални минерали.

Устойчив ръст на износа за украинския пазар наскоро обявиха и други български компании, като сред тях бе производителят на медицински консумативи Момина Крепост АД, с изнесена за Украйна 28% от продукцията и Фикосота синтез, която отбелязва 50% увеличение на продажбите в Украйна. 

Защо Украйна?

Защо инвеститорите, в това число и българските, се интересуват толкова много от страна с огромен дълг, в която според Международния валутен фонд инфлацията през тази година ще бъде средно 17%, потребителските цени растат с по над 3 на сто на месечна база, а проблемите с доставките на газ от Русия стават все по-задълбочаващи се?

Заради огромният пазар, който Украйна представлява със своите 48 млн. души население и заради историята от близкото минало, която написаха държави, с подобна съдба. В последните години Украйна извършва сериозни промени в данъчното законодателство.

Отстъпките за бизнеса са валидни при наемането на повече местни работници, а данъкът добавена стойност е 20%. Законите се променят непрестанно. Понякога се правят по няколко поправки в рамките на месеца. В същото време опасенията за политическа нестабилност не са нещо, с което българските инвеститори не са си имали работа досега.

Според статистиката 9.2% от БВП през 2006 - 2007 година е дало земеделието, индустрията е допринесла с 30% от БВП, строителство с 8-10% от БВП, а търговията - с 10 на сто. Растежът в периода 2006-2010 година ще бъде между 3.5 и 4.5% , като икономистите разиграват два сценария за развитие на икономиката там.

Какво казват познавачите?


Според Ивайло Господинов, управляващ директор на Райфайзен инвестмънт България, пазарът в Украйна се развива във възходяща тенденция.

Растат доходите на населението, тепърва се развива по-мащабно сферата на услугите. Апетитен е и фактът, че икономиката на Украйна е доларово ориентирана, което значи по-евтини суровини и по-евтин внос. Средната заплата в страната е в порядъка на 250- 300 долара, което означава, че производството би могло да бъде по-евтино.

В същото време българските компании носят със себе си развит продукт, при това добре познат в Украйна, поради което могат да го продават още по-добре в страната.

Според експерта има много инвеститори / европейски структури и американски фондове /, които търсят да закупят бизнеси в Украйна, за да ги развиват, след което да ги продадат на значителна печалба. Това са повече рискови инвеститори, възлагащи големи надежди на пазари, които още се развиват.

В същото време за българския предприемач нашият пазар е изчерпан откъм инвестиции, които носят голяма доходност. Повечето бизнеси, които искат да излязат от България, го правят, защото тук им е тясно, пазарът е малък. В Европа е много трудно да наложиш име, производство, продукт. Отнема преди всичко и много време, тъй като пазарът е много наситен, а рискът да не успееш е голям. Докато в Украйна и в Русия нещата са малко по-различни и входът в пазара е по-лесен, казва още Господинов.

Българите са по-склонни да поемат по този път просто защото са минали този преход и им е ясно какъв е рискът и какво следва. За разлика от нас, американецът и европеецът търсят по-ниския риск и вземат решенията по-трудно.

За да е по-конкретен, Господинов разказа пример от практиката на компанията, в която работи. Преди 4 години инвестирахме в една фабрика за тухли в Украйна. Инвестиция от порядъка на 5 млн. евро. След лека реконструкция на капацитета на завода, три години по-късно той е продаден за сума 5 пъти по-висока от реалната инвестиция, която е направена.

Това е и формулата, по която калкулират действията си българските предприемачи, запътили се натам - висока възвръщаемост на вложенията, при това за съвсем кратки срокове.

* Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за вземането на инвестиционно решение.