Много се инвестира в нови технологии, компютри и интернет, но с колко вдигат те продуктивността ни?

Още е рано да се каже, защото методиките, които пресмятат ръста на продуктивността, започват като че ли да стават демоде, а времевият лаг, който е необходимо да бъде изминат, за да се потвърдят хипотезите на учените, все още е в ход.

Не е рано обаче да представим част от дебатите по темата, които са доста противоречиви. Някои от теориите аргументирано отстояват тезата, че макар компютрите ни да стават по-умни и по-бързи, ние ставаме по-пасивни, мързеливи и непродуктивни.

И ако това е така, то тогава всички тези инвестиции във високотехнологичният сектор започват да изглеждат леко безсмислени и дори опасни.

Може би трябва да започнем с това как се измерва продуктивността. Класическата формула, която следва националната статистическа служба на САЩ, представя процентното изменение на Брутния вътрешен продукт на една страна, разделен на един час работа.

Продуктивността не е резултат на повече интензивност в работата. Тя не означава, че работиш по-дълго и по-упорито. Тя е свързана с това да работиш по-умно, по-ефективно, да правиш повече неща със същия ресурс от време и усилия.

Тя се крие в това да произвеждаш стоки и услуги с по-голямо добавена стойност, успокоява канадците националната им служба по статистика, която години наред отчита слаби показатели по подобряване на продуктивността.

Причината не е в това, че канадците не работят достатъчно, а в това, че икономиката не следва точно този ход на развитие, който предначертават теоретиците.

Те дават за пример производителите на автомобили. Ако в един такъв завод бъде внедрен робот, който да окомплектова автомобилните части, това би дало възможност за един работен ден да се произведе повече като обем продукция.

Ако на този модел автомобили бъде вграден нов GPS, това е иновация, която ще покачи продажната стойност на колите, а от там ще увеличи и прихода за компанията-производител. Така се стига до ръст на коефициента на полезно действие за въпросното предприятие.

Всепризнато е, че един от най-мощните катализатори на продуктивността в историята, е откриването на електричеството през 1880 година. От тогава до 1920 година почти всички индустриални машини в САЩ се приспособяват да работят на ток. От тогава до сега, друг подобен ускорител не се е появявал. Това отбелязва с публикация в Economist на професор Пол Дейвид от Oxford University.

Вариация на неговата теза е схващането, че едни и същи инструменти, които са помагали да увеличим продуктивността си, в момента, в който започнем да ги преексплоатираме, започват да действат с обратна сила. Това се корени в термина Парадокс на продуктивността, който става популярен именно покрай бума на технологиите през 1993 година.

Големите надежди на компютърните технологии започват да се разпалват през 1970 година. В следващите десетилетия компютърните технологии не са били достатъчно лесни, за да могат да бъдат ползвани свободно от масата хора. Когато обаче през 1995 и 1999 благодарение на интернет, технологичната революция прави възможно за все повече хора да минат на ти с компютрите, продуктивността реално е нараснала, надминавайки ръста в годините 1913 и 1972 г. Този период обаче доста бързо отшумява.

През миналата година бе отчетено, че бизнесите произвеждат с 3% по-малко продукти и услуги, отколкото през 2007 година, а американците работят с 10% по-малко на час. Силно свито като обем е и индустриалното производство.

Битува схващането, че докато 50% от САЩ и останалите развити държави не въведат ежедневна употреба на компютрите, ръст на производителността няма да видим. Всъщност, процентът е отдавна достигнат в Америка, но останалият свят все още изостава от проникването на технологиите в работната среда. 
 
Може би интернет не е чак такава революция, за каквато го смятаме. Истина е, че хората изпитват огромна наслада от възможностите, които той дава. Несъмнено мрежата подобрява качеството на живот. През него се продава добре, качеството на услугите се покачва, но това все още не означава, че трансформациите, които интернет прави, са в полза на продуктивността.

По-доброто качество на живот, което носят технологиите, не сервира вечерята на масата, нито плаща социалните ни осигуровки. То не спомага за подобряване на доходите на работниците, нито за продуктивността им. Това прави продуктивността.

Интернет прави възможно някои разходи да бъдат сведени до нула. Благодарение на това той спомага за съкращаването на работни места. Факт е, че уеб бизнесът не наема толкова много служители, колкото биват уволнявани от закритите индустрии. Според статистическото бюро в Щатите през 2018 година в сферата на информационните технологии ще работят много по-малко хора, отколкото са работили през 1998 година.

И все пак, не трябва да забравяме, че понякога числата от сметките може да излизат верни, но реалността да е друга.

Това, че хората са спрели да купуват CD-та с музика, е един от факторите тази индустрия да залязва и да влияе негативно върху Брутния вътрешен продукт. Това обаче съвсем не означава, че хората са започнали да слушат по-малко музика. Напротив! Просто реалността се е трансформирала и е въпрос на икономистите да намерят как да отразят това и да го свържат с продуктивността.