Централната банка на Англия използва количествени улеснения, за да понижи курса на паунда и да подкрепи конкурентоспособността на британската икономика.

 

Но това води води до поевтиняване на еврото срещу останалите валути и до ответна реакция на Националната банка на Швейцария, която се стреми да запази нисък курс на франка срещу единната валута и за целта купува паундове.

 

Така централните банки на Швейцария и Великобритания водят ефективна валутна война "с ниска интензивност" една срещу друга, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.

 

На този фон е любопитно какво ще се случи, когато Япония започне да изпълнява плановете си за девалвиране на йената и борба срещу дефлацията.

 

Последните данни на МВФ за активите на централните банки показват най-големия скок на експозициите в британски облигации в историята. Само през третото тримесечие на миналата година те са нараснали от 79 млрд. долара до 98 млрд. долара.

 

Швейцарската национална банка /SNB/ вече призна, че използва кросовете на еврото с паунда и шведската крона, за да държи франка над нивото от 1.20 EUR/CHF.

 

Според анализатори, Швейцария е закупила деноминирани в евро облигации на стойност 80 млрд. долара, сума достатъчна, за да покрие половината от бюджетните дефицити на страните в еврозоната за 2012 г. SNB инвестира основно в италиански и германски дълг.

 

Дейвид Блум, директор на отдела на HSBC за валутна търговия, коментира, че "всеки се опитва да отслаби своята валута при това едновременно. Швейцарците успяха да го направят и сега японците искат да опитат. Скандинавците също са в играта. Дори турците девалвират лирата, въпреки че икономиката им прегрява и вместо да повишат цената на парите си, затягат контрола върху кредитирането".


Блум счита, че Великобритания вероятно ще загуби отличния си кредитен рейтинг през тази година и, че паундът ще остане под сериозен натиск и ще достигне нива нива от 1.55 GBP/USD и 0.88 EUR/GBP.

 

Това, което правят швейцарците, е разбираемо. На практика тяхната намеса на валутните пазари представлява нетен глобален стимул и носи повече полза, отколкото вреда в настоящата дефлационна среда.

 

Все пак светът се намира в много странна ситуация. Голяма част от страните по света се нуждаят от по-ниски валутни курсове, за да балансират икономиките си, но не могат да девалвират парите си. Тази деформирана структура може би е остатък от ерата на Грийнспан или пък е последствие от възхода на Китай, а вероятно е резултат и от двете.