След станалото в понеделник на Уолстрийт, а и във вчерашното начало на европейските пазари, какво смятате, че престои от тук насетне?

Това, което става на пазарите е известно, че ще става повече от година. И затова за някои от участниците във финансовите пазари, въпросът не беше дали ще има криза, а кои точно финансови институции ще изгорят.

Самото изгаряне може да стане по два начина. Единият е чрез фалит, както стана с Lehman, а другият е чрез поглъщане от друга банка, както стана с Bear Stearns и Merrill Lynch. Третият вариант е някаква спасителна жилетка, хвърлена за сметка на данъкоплатците, както стана с Fortis в Европа и с няколко финансови институции в Северна Америка.

Аз лично съм привърженик на тези икономисти, Нобелови лауреати, които написаха едно писмо до Конгреса на Щатите преди няколко дни, в което се казва да не се правят спасителни мерки за сметка на данъкоплатците. Защото това създава така наречения морален риск, при който и други, а не само финансови институции могат да кажат – след като банката фалира, а я спасиха за сметка на данъкоплатеца, защо и аз да не управлявам неразумно. Защото в крайна сметка това, което се случи през последните години, е натрупване на няколко фактора, един след друг, които оформят една спирала, но основният фактор е неразумното банкиране в сектора на ипотечните облигации и производните на ипотечните облигации.

И аз мисля, че по-логично би било тези, които са направили неразумни рискове, да си понесат последствията.

Обаче политически, особено в условията на кампания, това би означавало милиони американци да пострадат и очевидно тук републиканци и демократи се обединиха.

Но пак казвам, има нарушени принципи на така нареченото разумно банкиране.

Това, което става и в Европа със спасяването на банки означава ли, че кризата тотално се пренесе и в Европа?

Тя кризата започна от Европа, защото ще ви припомня, че първата фалирала финансова институция беше Northern rock във Великобритания. И това беше първият сигнал. Вижте процента от населението в Ирландия и Англия т.е. хора взели ипотечни кредити и то най-вече за покупка на второ жилище. Не случайно тук имаше бум в периода 2005 г. - 2007 г. на ваканционни селища в България, като купувачи бяха предимно ирландци и англичани, които взимаха такива ипотеки, които не им трябват за живеене или бизнес. Така седейки върху някакви книжни печалби, под книжни печалби имам предвид както стойността на първото им жилище, така и пакетите им от пенсионни фондове, застрахователни полици, те просто решиха че „купонът вечно ще продължава”, а финансовите пазари ще вървят вечно нагоре.

Забравиха това, което е казал Марк Твен. Той е известен, че е бил писател, но е един от първите добри инвеститори и е станал много богат като един от инвеститорите на създаващата се борса в САЩ. Та той е казал - октомври е един особено опасен месец да се инвестира на фондовите пазари, следващият такъв е ноември, декември ....

Изброява ги всичките и всъщност това, което се случи отново се върти върху това нещо. И това трябва да се разбере. А именно, че не трябва когато някой не си е направил разумно сметката да се спасява, защото се създава прецедент.

Аз лично, знам че е не е популярно, но ако се случи в България масово на хората да им се наложи да им взимат апартаментите, не бих искал държавна помощ за това нещо. Защото аз когато взимам заем много внимателно си правя сметката и съзнавам, че ако сбъркам, ще си платя за грешката и това е в основата на прогреса и на капиталистическия начин на развитие на едно общество.

Ако за грешката плащат всички данъкоплатци, ами то тогава този, който прави грешките, няма да бъде стимулиран да бъде по-внимателен. Не е ли така?!

Колко ще бъде голяма грешката, ако все пак се мине на варианта за спасяване с този план за 700 млрд. долара?

Според мен той няма да бъде за 700 млрд. долара, защото аз ви казвам, т.нар. морален хазарт вече почва и той да влиза в една спирала. Ето чета, сега за Wachovia, една от големите търговски банки, която е предимно търговска банка.

Досега ако ви прави впечатление санираха ипотечни и инвестиционни банки. Инвестиционни банки най-вече заради липсата на доверие в техните клиенти, защото докато базата от активи на търговските банки са депозитите, то на инвестиционните финансите им са предоставени от търговските банки, пенсионни дружества, фондове за управление на активи и т. н. Когато има криза на доверие инвестиционните банки много бързо изпитват трудности. Докато при Wachovia за пръв път имаме голяма американска търговска банка, която обявява че „а-ха” е пред фалит, но сега не става въпрос за държавна помощ, а за това кой ще я купи.

Но аз се опасявам, че ще се отвори Пандора, и че ще последват още милиарди.

И ще ви кажа, какъв е проблемът според мен. Проблемът е, че се чуват масово гласове от икономисти, които са асоциирани с демократическата партия, които твърдят, че проблемът бил липсата на регулиране и дайте да направим едно сериозно регулиране и няма да се предизвикакват подобни кризи. Подобно нещо се чува и в Европа, и между другото Европейската комисия действа много по-пазарно отколкото ФЕД. Преди 2-3 седмици Комисията излезе с решение да не се подпомага, говоря на ниво Комисия, с пари на европейските данъкоплатци спасяването на проблема в Европа. Всяко правителство да си решава, ако иска да рискува парите на своите данъкоплатци си е тяхно право. И за мен това е основният проблем от тази криза, дали това няма да се използва за създаване на излишна регулация. Регулация, която ще спре за години напред развието на капиталовите пазари, ако щете ще върне „социализма” във финасовата сфера. Като под социализъм разбирам излишна регулация и бюрокрация, защото натам вървят нещата предвид това, което говорят привържениците на Обама, и примерно, ако той спечели изборите предвиждам връщането на бюрократичен и регулативен капитализъм в Щатите.

Просто кризата е не заради липсата на регулация, а заради липсата на разум. А разума в регулация не можеш да го вкараш в главата на хората.

Какъв се определяте за развието на пазарите – оптимист, умерен оптимист, умерен песимист или твърд песимист?

В случая нямаме унищожение на индустриални активи. Има унищожение на парични печалби. Ще ви го кажа много просто. Ако през 2006 г. средният ирландец е имал активи, като голяма част от тези активи са били къщата му и другото му жилище, ако е имал такова, за около милион и половина паунда, сега тези активи са за около 700 хил. паунда. Т.е. сега той е два пъти по-беден. В същото време къщата му не е станала два пъти по-лоша. Същото се отнася и за Ford, примерно. Не съм следил цената на акциите, но верятно тя се е обезценила в пъти през последната година. Но Ford произвежда все по-хубави коли.

Нямаме някаква криза извън финансовия сектор и именно поради това аз не очаквам някакви проблеми в дългосрочен план. Когато финансовия механизъм има по-малко пари, ще има забавяне на кредитирането, ще има по-малко инвестиции и неминуемо забавяне на ръста в засегнатите страни.