Ден след ден индексите на фондовите пазари се променят със стотици пунктове. Миналата седмица, през първите 90 минути от търговията във вторник цената на акциите падна с 3%, в сряда се покачи с 3%, за да падне в петък отново с 3%. През август видяхме същото, но с по-голяма амплитуда от 4% - припомня в коментарен материал New York Times.

Търговците навлязоха в новата 37 – ма седмица на 2011 г. с натегнали сърца от притеснение за възможния фалит на Гърция. Той би създал глобален хаос и може да завлече европейските банки. Но паралелно с тези вече обичайни страхове, експертите си задават въпроса: дали пазарът на акции не е преминал към една нова перманентна фаза на резки движения.

Анализ на измененията в индекса S&P 500 за последните 50 години показва, че продължителни периоди с отклонения от 3 – 4% в индексите са нещо необичайно. От 2000 г. насам изменения на индекса от над 4% по време на дневната търговия се случват шест пъти по-често, отколкото в периода 1962 – 1999 г.

През 1970 – те и 1980-те години най-чести са ценовите изменения от 1%, а през 1990-те години търговията е била даже още по-спокойна. Нарасналата волатилност в наши дни се вижда и от факта, че 30% от борсовите сесии след началото на 2010 г. са завършвали с изменение в индекса от над 1% независимо в коя посока, докато през 1990-те подобни промени е имало при само 20% от сесиите.

Волатилността е потенциален проблем, тъй като може да откаже по-предпазливите инвеститори да купуват акции; нещо повече – тя може да спре проектите за публично предлагане на акции на компаниите, желаещи да излязат на борсата. В крайна сметка е заплашен достъпът на компаниите до капитал, което води до забавяне на икономическия ръст и оттам ново понижение в цените на акциите.

Общото мнение на анализаторите е, че сега пазарът е толкова волатилен поради несигурността в каква посока ще поеме икономиката. Волатилността не е нито лоша, нито добра. Тя говори за големи бизнес възможности, но и за голям риск, посочва специалист. По-ловките инвеститори могат да спечелят от чупките в цените – или просто да ги пренебрегнат, докато на пазара се установи новото равновесие.

Умно казано, но какво, все пак, причинява големите движения напоследък? Предположението е, че вина носят компютъризираната търговия и безпрецедентната глобална, включително икономическа среда, съчетала в последно време фактори като понижаване на кредитния рейтинг на САЩ и нежелание да се отпусне втори заем на Гърция.

Съществува и хипотезата, че цените на акциите днес се движат по-бързо заради по-бързия темп на живота: повече новини, по-бързи търговски платформи. Така ценови движения, които по-рано щяха да заемат по няколко дни, днес се реализират за часове.

Известният икономист Робърт Шилер обяснява, че волатилността се храни със себе си: когато индексите започнат да се движат дивашки нагоре – надолу, общото доверие в икономиката се подкопава. Несигурната икономика налага кризисна политика, което допълнително подхранва волатилността.

Шилер посочва, че не е напълно ясно на какво се дължат тези избухвания на волатилност в последно време. Той е изразил тревога, че „могат да се случат лоши неща“: в момента минаваме през „рядък“ период на лоши икономически резултати, волатилност на пазарите и още по-висока волатилност на политическата сцена.

Известно е, че Комисията по борси и ценни книжа проучва ефектите от стратегиите за автоматична търговия върху волатилността на пазара. Пазарът в момента не е едно цяло, а е фрагментиран между четири големи борси и няколко по-малки форуми. „Високочестотните“ търговци, използващи мощни компютри и реагиращи с изключителна бързина, днес формират около 60% от дневните обороти.

Друг фактор насърчаващ волатилността са ETF, борсово търгуваните фондове, в които през последните години се наляха стотици милиарди долари. Дялове на тези фондове се търгуват ежедневно на пазара. ETF привързват стойността си към индекси и кошници със суровини и валути, вместо да залагат на индивидуални компании.

Но паралелно с горните обяснения, има историци на финансите, които вече твърдят, че волатилността е „новото нормално“ състояние на пазара. Ендрю Ло, професор по финанси в MIT, отбелязва, че 10 от 20-те най-драстични дневни изменения в индексите за последните 30 години са се случили през последните 3 години.

Други посочват, че в крайна сметка волатилността не е от чак такова значение. Това, което било важно, е изменението в цената в дълъг период. Нали сега индексът S&P 500 е там, където беше преди една година, въпреки че през август потъна с 6%. „Най-доброто, което хората могат да направят, е нищо“.