Плоският данък беше въведен на практика преди началото на кризата /2008 г./ със задачата да подпомогне намаляването на безработицата, за увеличаването на чуждестранните инвестиции и оживяването на икономиката.

Нищо подобно не се случи. Сега привържениците на плоския данък твърдят, че той не е могъл да сработи поради кризата, но всъщност точно заради кризата, той беше въведен, за да ни подпомогне., коментира икономистът професор Ганчо Ганчев пред БГНЕС. 

Има направени сериозни изследвания, в това число и в България, които показват, че въвеждането на плоския данък никъде не е довело до подобни резултати. 

Правени са панелни изследвания с групи страни с плосък и неплосък данък. Плоският данък навсякъде води до забавяне на растежа, но дори не бих се концентрирал върху това, а върху един аспект, който у нас не се дискутира, а именно какви са първоначалните идеи на плоския данък, разработени от двама американски професори Хол и Рабушка. Вариантът на плосък данък, който те предлагат се различава коренно, от това, което ние прилагаме тук. Ние сме въвели данък, който противоречи дори на най-десните възгледи в икономиката. 

Тези автори, които ние твърдим, че подкрепяме, не са против прогресивното подоходното облагане, но смятат, че стълбиците, които се прилагат в САЩ и другите страни са много сложни, водят до изключения и злоупотреби, затова те предлагат плосък данък с много голям необлагаем минимум, който да облекчи бедните слоеве и по-висок плосък данък за всички останали. 

Те заместват вертикалната прогресивност с хоризонтална т.е. със специална система от данъчни отстъпки на хората от средната класа. По подобен начин беше въведен плоският данък в Естония и той даде приемливи резултати. България, заедно с Грузия е единствената страна, в която плоският данък беше въведен, без каквито и да е необлагаеми доходи и по един доста примитивен начин. Ние сме в дясно от най-десните теории в областта на плоския данък. 

Бих предложил промените да станат на два етапа. На първия етап можем да се върнем към базовата идея на американските професори и да имаме много съществен необлагаем минимум с малко по-висок подоходен плосък данък за останалите слоеве, които не са обхванати от необлагаемия минимум, а в последствие да се върнем към едно нормално прогресивно подоходно облагане с елементи на семейно подоходно облагане. Това за мен е оптималният вариант за България. 

Очевидно е, че плоският данък е подарък за богатите. Отново се връщам към книгата "Цената на неравенството" на професор Джоузеф Стиглиц, там се цитират трудовете на млада българска икономистка, която работи в САЩ. Става дума за много сериозни теоретични изследвания в областта на ролята на прогресивното подоходно облагане. 

Що се отнася до конкретните резултати от подоходното облагане, нищо от това, което се обеща не се реализира – нито дойдоха чужди инвестиции, нито се стимулира вътрешно инвестиционния процес. По отношение на събираемостта, моите изследвания показват, че ние събираме малко по-малко данъци като процент, отколкото преди въвеждането на плоското облагане. Това се обяснява с факта, че при нашия вариант на плоското облагане, ние облагаме дори най-ниските доходи, а това доведе до разширяване на сивия сектор. Един факт, който се потвърждава от всички. Причината е, че голям брой хора с ниски доходи се стараят да избегнат това облагане, защото отнема част от необходимите им доходи. Ако облагаме хората с по-високи доходи и заплати, при един нормален данъчен контрол. Те много по-трудно могат да крият своите доходи, отколкото голям брой бедни хора, работещи в малки предприятия, които са в сивия сектор. 

Идеята, че плоското облагане ще доведе до изсветляване не е вярна. Всички виждаме от докладите на ЕК и другите институции, че делът на сивата икономика в страната нараства, което е в пълно противоречие с твърденията, че има изсветляване. Няма изсветляване и всички факти показват, че сивият сектор става все по-мощен и все повече хора избягват плащането на данъци. /БГНЕС/