DarikFinance.bg разговаря с Калоян Ганев, главен икономист на Райфайзенбанк, за макроикономическите перспективи на България. Г-н Ганев е доктор по статистика и демография; вече 10 години той преподава в Софийския университет. Преди назначението си в Райфайзенбанк, той оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите.

Г-н Ганев, инфлацията в България за 2010 г. се оказа по-ниска от Вашите очаквания: НСИ отчете 4.4% ръст на CPI при прогнозирани малко над 5%. Какво доведе до забавянето на поскъпването и има ли вероятност за нов ценови бум през първата половина на 2011 г. у нас?

Действително очакванията ни бяха за по-висока инфлация, с оглед на ценовите развития най-вече при храните. Изненада ни забавянето на инфлацията при тази група стоки през декември, при положение, че през предходните месеци нарастванията бяха устойчиво по-високи. Още повече, че в началото на 2011 г. изглежда поскъпването се завръща и през първите месеци са налице предпоставки да имаме по-висока инфлация. Не бих искал обаче да използвам „ценови бум” като понятие, тъй като стойностите на инфлацията ще продължават да бъдат умерени. Следва да имаме предвид, че голяма част от инфлацията е внесена отвън заради лошите резултати на селскостопанското производство миналата година, а друга част се очаква от промените в администрираните от държавата цени в началото на 2011 г. В случай че тази година имаме нормална реколта в световен план, очаквам през втората половина на годината инфлационният натиск да отслабне.

Обемът на депозитите в България не спира да нараства. Кога очаквате депозитите да престанат да бъдат основен инструмент за получаване на доходност от населението?

Нарастването на депозитите се обуславя основно от два фактора – ниската склонност да се харчи за потребление и сравнително високите лихвени проценти по депозитите. Склонността към потребление би се променила в желаната посока при положителна промяна в макроикономическата среда, в частност при съживяване на трудовите пазари и доходите. Кога това ще се случи, ми е изключително трудно да отговоря, особено след като значителните приходи от износ миналата година по никакъв начин не промениха вътрешната среда. От друга страна, лихвените проценти по депозитите са с тенденция към намаление, което съчетано с по-високата инфлация започва да прави реалния лихвен доход все по-малък и може би до няколко месеца ще видим забавяне на нарастването на депозитите. Има два варианта – средства да се пренасочат към потребление или да се потърсят други активи с по-висока доходност, макар и с по-висок риск. За момента на мен ми изглежда по-вероятен вторият вариант.

Наскоро беше отчетен ръст на износа за декември с 60% на годишна база. От чисто икономическа гледна точка, подобен ръст не е устойчив. Ще коментирате ли?


Отново са необходими няколко уточняващи коментара. Цитираното число се отнася не за целия износ, а за индустриалните продажби за износ. Също така, този темп на нарастване е номинален и се дължи предимно на високите международни цени, а не толкова на обемите. Независимо от това обаче, като цяло износът ни нараства през предходните месеци с темпове, които нашата икономика няма да може да поддържа продължително, дори и външното търсене да се развива благоприятно. Индустриалната база на страната предполага достигане на нейния експортен потенциал, което неминуемо ще доведе до забавяне на растежа на износа до „нормални” стойности. Ако трябва да отида по-далеч, без инвестиции в допълнителни производствени мощности и нови конкурентни предимства растежът на износа може след време да се окаже само история.

Единодушно българските финансови експерти решиха, че проблемните кредити не са проблем за българската банкова система. Но система, лишена от риск, в природата няма. Няколко български банки приключиха на загуба 2010 г. Как ще коментирате рисковете за българската банкова система?

Моята интерпретация е по-различна – според мен никой не твърди, че няма проблем, а че за момента и в близко бъдеще банковата система разполага с ресурсите и средствата да се справи успешно с проблемните кредити, без това да доведе до сътресения във финансовия сектор. Системата е добре капитализирана, капиталовата адекватност е една от най-добрите в Европа. Свръхкапиталът в системата е близо 3 млрд. лв. (при общо основен капитал около 9 млрд. лв.). През миналата година банковата система реализира печалба, независимо, че тя е чувствително по-малка от предходните години.

За излизането от кризата и преструктурирането на българската икономика е необходим капитал. Откъде ще дойде рисковият капитал и към кои сектори ще се насочи?

Капиталът трябва да дойде отвън. Въпреки че вътрешните спестявания са се увеличили значително като дял от БВП, все още е твърде смело да се твърди, че с тях може да се финансират изцяло инвестициите в икономиката. Освен това, банковите депозити например са със срочна структура, която не съответства на дългосрочния характер на инвестициите и това ги прави неподходящи като източник на финансиране. Част от капитала идва и ще продължава да идва от международните финансови институции като ЕБВР и ЕИБ, но най-важна за чуждестранните инвестиции си остава ролята на частните инвеститори. Определено икономиката има сектори с потенциал, в които инвестициите биха били с добра възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план. Не бих искал да давам конкретни примери, за да не пропусна важен отрасъл, но според мен капиталът ще се насочи към отраслите, които са свързани с естествените предимства на българската икономика, произтичащи от квалификацията на кадрите, традициите в производството и износа и т.н., както и с природните дадености на страната.

Райфайзенбанк показва стабилни интереси към нашия регион. Какво ново да очакваме от Вас в краткосрочен и средносрочен период?

Политиката на групата Райфайзен Банк Интернешънъл е да не коментираме публично бъдещите си планове, поради което не бих могъл да споделя подробности. Знаете обаче, че горещата новина, свързана с групата, е покупката на 70% от полската Polbank. През последните години Полша беше една от най-стабилните и най-динамично развиващите се икономики в Европа, което дава отлична основа за развитието на банково дело и което беше един от основните мотиви за групата да извърши сделката.