Един на всеки 33 лв. у нас се плаща с карта, свързана в системата за разплащания на VISA Европа. Средното за Европа е € 1 на всеки €7, което показва колко по-плах е българинът в употребата на банкови карти. Статистиката на VISA Европа за България показва, че все по-често посягаме към пластиките когато правим дребни покупки, а средната сума на една транзакция с VISA карта у нас е 38.6 лв.

През миналата година ръстът на разплащанията чрез VISA карти бе 34%, за което със сигурност са допринесли бума на интернет търговията и навлизането на големите вериги за търговия на дребно. Специалистите, работещи в системата са наясно, че истинският ускорител на този вид разплащания ще се задейства тогава, когато и малките, квартални магазинчета оборудват касите си с картови терминали. За да се случи това от VISA стимулират финансово банките, които от своя страна поемат ангажимента да убедят малките търговци да инсталират устройствата в магазините си.

Предстои да се сумират инвестициите, които VISA са направили за модернизиране на системата и обезпечаването на още по-голяма сигурност през тази година, но минимум € 100 млн. са били вложени в подобни проекти в рамките на Европейския съюз, стана ясно по време на среща между журналисти и борда на VISA Европа в България. У нас в системата членуват 23 банки, като 18 от тях издават карти с чипове. В Европа има издадени над 42 млн. такива карти, а до края на годината се очаква броят им да достигне 50 хил. Работят и 390 хил.

Терминала за разплащания чрез VISA карти, като усилено се работи по усъвършенстване на система за безконтактни плащания и се търси партньорство с телекомуникационните компании, тъй като бъдещето на разплащанията може да изхвърлят пластиката от портфейлите ни и да превърнат мобилния телефон или просто индивидуален код, който въвеждаме в интернет, в средство за осъществяване на покупка, обясни на срещата Александър Георгиев, председател на борда на VISA Европа за България.

DarikFinance.bg се опита да научи повече за бъдещите проекти за разплащания, по които се работи у нас и провери до колко дълго шефът на борда на VISA е успявал да живее в България без да се докосва до кеш.

Какво коства на собствениците на малки търговски обекти да ги оборудват с терминали за картови разплащания?

Единственото нещо, което трябва да направят, е да сключат договор с обслужващата ги банка. Ако няма такава е добре да се избере. Но устройствата са собственост на банката. Търговецът само трябва да се грижи за тях като един добър стопанин.

Защо са толкова много устройствата, когато стигнем до касата? Не може ли да е само едно?

Това е друг проект, по който работим. Има добри примери в страните от Европейския съюз. Идеята е на едно устройство да има апликации на повече банки. В момента това се получава защото големите търговци имат различни договорки с различните банки и за тях е много изгодно картите на големите банки - издатели да бъдат използвани за разплащания на техните собствени терминали. Вече съществуват такива решения като клас терминали на пазара, които правят възможно тези разплащания да се поддържат от един терминал, на който да има една апликация на Банка 1, втора апликация на Банка 2 и така нататък. В тези случи е малко по-голяма отговорността на служителя в търговския обект да натисне правилната апликация.

VISA е оперира на пазара на разплащателни услуги, който напоследък стана много интересен на StartUp-предприемачи. Те се появяват там, където има незапълнена ниша или се счита, че нещо може да бъде направена по-добре и по-удобно за потребителя. Каква конкуренция са ви всички тези нови играчи?

В България основната ни конкуренция е под формата на търговци, които предлагат микро разплащания, свързани с комунално-битови услуги, които са регулярни всеки месец или инидвидуални преводи между отделни физически лица.

А фактът, че се появяват нови предприемачи, които гледат към този пазар се обяснява с това, че на хората не им се чака по опашки, за да си платят 20 - 30 лева за вода или за ток. На пазара има нужда да има решения, които предлагат удобство и със сигурност ще има голямо разнообразие от форми, които ги предлагат. Това е неизбежен етап от развитието. На някакъв последващ етап нещата може би ще се стандартизират. Голямата разновидност ще бъде сведена до по-малко на брой универсални решения, но за сега се намираме все още в тази фаза на бурно развитие.

Защо според Вас българинът не е смел да плаща с картата си? таксите за транзакциите ли ги стряскат?

Ние сме нов пазар и това е нормално. За повечето от банките кредитните карти дори не са станали на тази възраст от седем години. Така че нормално е да има някакви притеснения. Това, което показват проучванията ни, е, че хората се притесняват най-вече за сигурността, не толкова за таксите, които плащат при употребата на карта. Но ако хората си направят една съпоставка колко им струва ако отидат на банкомат и изтеглят 100 лв. и колко им струва ако отидат на търговец и платят два пъти по 50 лв., ще видят, че минимум 1 към 10 по-скъпо ще бъде плащането в кеш. Да не говорим, че нормалната и добрата практика на пазара е при картовите разплащания за крайния клиент да нямат такса.

Правил ли сте си лично за себе си експеримента дали в България може да се живее поне една седмица без да се докосва човек до кеш?

В България е по-трудно. Правил съм това в Лондон. там една седмица минимум можеш да изкараш без кеш. В България проблемът не е толкова пазаруването, колкото микроразплащанията, например когато трябва да се плати на жената, която гледа детето, или пък на съседа, който минава да събира сметките за входа. Иначе поне по отношение на големите градове и магазини, където и да отиде човек, навсякъде може да плати с карта, но има какво още да се желае в България.