Преди време у нас пристигна председателят на Европейския съзю Херман Ван Ромпой, за да ни обясни, че няма да сме второ качество държава в Общността – или поне да ни залъже, че няма да бъдем с промените в Лисабонския договор, които се обсъждат в момента. Ние обаче не му обърнахме внимание. Защо? Защото и така сме си второ качество – че е така, така е – и го доказахме. Докато председателят на ЕС ни гостуваше, ние се занимавахме с: „тук има, тук няма шеф на „Техноекспортстрой”....”
Затова сега попитахме евродепутатът Ивайло Калфин.
Доколко е реална опасността България да остане извън взимането на най-важните решения в Европейския съюз?
Ако се изпълни това, за което виждаме, че има очевидни намерения и действия – за изваждане на вземането на решения от европейските институции и пренасянето им на междуправителствено равнище, то участието на страни като България в действителност ще олекне като тежест. Промяната в Лисабонския договор, която в момента се прави, именно изнася решения по механизма за стабилност в ЕС от европейските инстуции и ги пренася на междуправителствено равнище. Френско – немското предложение за Пакт за конкурентоспособност прави същото – един силен механизъм за координация на решения в страни от еврозоната, в които страни като нас не участват.
Това, което е опасно, е тези тенденции да станат факт. Вече е заявено в еврозоната, че ще има среща на държавни и правителствени ръководители, говори се за Парламентарна асамблея на еврозоната. Ако това нещо се случи, напрактика ние ще създадем един елитен клуб в рамките на ЕС и европейските министри и премиери, които не са от еврозоната, ще чакат да научат решенията от друго място. В никакъв случай не трябва да допуснем България да изпадне от взимането на решения. Стабилността на еврото е въпрос, който ни вълнува изключително много и без да сме членове на еврозоната.
България трябва да направи няколко неща. Първо да се ангажира с това, което се случва в еврозоната. Ние можем да го направим и това е много по-разумно от това, което ни предлага министърът на финансите; второ – да изискаме и да настояваме да бъдат отворени тези механизми за взимане на решения и за България. Тук можем да намерим съюзници сред останалите страни, които не са в еврозоната. И да използваме всички инструменти, които имаме, включително и на (не)ратификацията на промените в Лисабонския договор. Трябва гарантираме, че това, което ще се случи, ще бъде в интерес на страната и ние няма да отидем във второ качество членство.
Ако все пак се стигне до оставането на България във второ качество членство, това означава ли, че ние можем никога да не влезем в еврозоната?
Това е една от опасностите, ако се промеят критериите, ако се променят и механизмите за членство в еврозоната. Според мен за България не е предстоящо членството в еврозоната непосредствено, но това е една цел, за която страната ни трябва да работи, колкото и дългосрочна да е тя. Нормално е, когато има една цел, тя да не е подвижна. Това отново е тема, която трябва да координираме със страните извън еврозоната. Ние нямаме интерес да изпадаме от интеграционни механизми в рамките на ЕС. България ще използва пълноценно членството, само ако участва във взимането на решения навсякъде.
Правителството съзира ли тази опасност или все още е пасивно?
Аз не можах да видя дискусия по този въпрос. Посещението на преседателя на ЕС Ван Ромпой беше именно посещение с тази цел – в страните извън еврозоната, за да ги успокои. При нас – ние даже не се притеснихме, за да ни успокоят. Премиерът каза мимоходом, че първият път щели в еврозоната да се съберат без нас, а после щели да ни канят. Това е изключително несериозно. Аз мисля, че ние не виждаме една много реална опасност България да остане с второ качество членство. Това се вижда отстрани. Полша реагира много остро, страни като Великобритания също. Ние не сме се забавили фатално, но това трябва да бъде един от приоритетите на поведението ни в ЕС.
Правителството непрекъснато ни дава примери със страни от еврозоната – например Германия, която си промени конституцията, за да си осигури по-строги фискални правила. Адекватни ли са предложнията на българското правителство в този контекст?
Това няма нищо общо с това, което се случва в Германия. Германия има един показател, свързан с равнището на държавния дълг и този показател се въвежда изключително постепенно, при положение, че Германия има дълг над заложеното по Маастрихт. Дългът й е около 80 %. Българският дълг е 15 %. Ние освен дълга, искаме да кодифицираме цялата фискална и макроикономическа политика. Няма такава държава, която да го е направила в Европейския съюз. Подобна политика се спазва от страни в Централна Африка и от Латинска Америка, които съвсем не са от проспериращите страни. Абсурдно е ти да се лишиш от инструменти, които да ти позволят да водиш гъвкава икономическа политика. Разбира се, когато има неразумни управляващи, няма да ги спре конституцията да направят каквото си искат, както сега се прави с правила, които България е подписала в Лисабонския договор.
От друга страна, когато има отговорно отношение към фискалната политика – над 10 години от въвеждането на валутния борд, резултатите са налице и без това да влиза в конституцията, така че предложението е изключително несериозно.
Коментари
0