360 милиона долара кеш ще получи България от Ирак. Плащането ще бъде извършено до средата на 2008 година, с което дългът на петролната износителка към страната ни се счита за уреден. Новината съобщи финансовият министър Пламен Орешарски, който изтъкна, че постижението е резултат на собствени усилия и посредници не са ползвани за разрешаването на въпроса.

Споразумението е подписано на 8 ноември, но информацията за него се огласява едва днес от изисквания за конфиденциалност.

Кешовото плащане представлява 20 % от главницата на дълга, която е 1. 860 млрд. долара и се вмества в параметрите на плана, приет от Парижкия клуб на страните- кредиторки. Съгласно него се опрощават 80 % от задълженията на Ирак, а останалите 20 % биват изплатени под формата на 23- годишни облигации с шестгодишен гратисен период. Редица държави са последвали параметрите на тази схема, а някои като САЩ, Малта, Словакия и Кипър напълно са опростили вземанията си от Ирак.

За България вариантът с приемането на иракски облигации не е бил приемлив, тъй като стойността на дълговите ценни книжа гарантира не повече 100- 150 млн. долара възвръщаемост. От една страна обстановката в Ирак се отразява на цената на облигациите, които се котират под 50 на 100 от номиналната си стойност. От друга страна продажбата им е трудна за реализиране поради голямото количество на пакета.

Освен, че е единствената държава, която договаря кешово плащане, страната ни е единствената, която договаря толкова благоприятно погасяване на дълга с оглед на процента, който сумата представлява, съотнесена към Брутния вътрешен продукт.
Съществувал е вариант за продажба на дълга на трети страни, а преговорният процес е можело да бъде и по- кратък, ако пресмятането на консолидирания размер на вземанията не е било толкова комплицирано.

В резултат на множество изчисления иракската страна е приела актуализиран размер на задължението в размер на 3.51 млрд. щатски долара заради лихвите, а българската страна приема коефициент на директно изплащане на дълга в размер 10.25 цента за долар.

Иракският дълг към България е натрупан през 80-те години като следствие на доставки на специално оборудване от фирма Кинтекс. Дълго време се е приемал като политически кредит и неговото качество е било обезценявано. През 1992 година и след налагане на петролното ембарго обслужването на дълга е било преустановено.

В условията на уредени финансови отношения, българският  министър Пламен Орешаршки изрази надежда, че отношенията между двете страни ще продължат да се развиват успешно. Според него Ирак е проявила добронамереност и разбирателство и не скри надеждите си, че бизнесът ще се възползва максимално от ползите, които липсата на дългови отношения разкриват пред предприемачите.