През 1846 година ирландският емигрант Александър Стюарт отворил такъв магазин в Ню Йорк, какъвто хората не били виждали до този момент. Разположен в края на Бродуей, магазинът станал много популярен, защото в него имало както луксозни, така и стоки за ежедневна употреба. Иновациите на Стюарт били безброй. Той бил първият, който правел ревюта в магазина си, неговият магазин бил първият, който разрушил тухлената си стена откъм улицата и поставил на нейно място стъклена витрина.

Една от най-успешните му идеи обаче било поставянето на етикетчета с цената на продуктите. Така нямало нужда всеки път когато влезе клиент да се налага продавача да му досажда с въпросите и любезностите си. Нововъведението незабавно било оценено подобаващо. То се възприело от всички останали търговци. 

Близо век и половина след Стюарт, друг предприемач - Пиер Омидиар, отворил магазин, какъвто никой в Америка не бил виждал до тогава. Магазинът се казвал eBay и бил изцяло виртуален. В него фиксираните цени били заменени от плаващи, като на принципа на демокрацията клиентите можели сами да предлагат цена за изложените на продан стоки.

И този магазин се приел с огромен интерес от потребителите, като колкото повече купувачи успявал да привлича eBay, толкова повече собственици се появявали, за да предложат нещо свое за продан. Интернет магазинът на Омидиар е един от малкото, които остават на пазара след пукването на дотком балона и рецесията от 2001 година.

Съпоставяйки примера на тези два търговски модела - с фиксираните цени и с динамичните цени, Джеймс Суровецки, автор на книгата " Мъдростта на тълпите" и публицист в The New Yorker, се опитва да отгатне къде е бъдещето.

В днешно време аукционите, провеждани в интернет, са със съвсем малка тежест (около 31%) в електронната търговия, в сравнение с онова, което беше през 2001 година. Това обаче не означава, че аукционите ще изчезнат от екосистемата на пазаруването през интернет. В очите на потребителите само интернет може да предложи възможност за международен базар, защото той ти дава възможност да се добереш до всякаква информация, да направиш своя избор измежду множество алтернативи и да сключиш най-добрата сделка.

Гъвкавостта на търговията в интернет и фиксираните цени се оказват проблем за компаниите. Често срещан е случаят, в който се налага да бъдат произвеждани вариации на основния продукт (вземете за пример Kindel-ите на Amazon), така че цената да е малко по-ниска за потребителя или пък основните продукти да се комплектоват с допълнителни устройства и услуги, да да може да се предложи на клиента промоционална цена. Как точно да се угоди на индивидуалния клиент, имайки предвид неговите потребности и лоялността му към марката е наистина трудна задача при фиксирани цени.

Стоковите пазари работят на съвсем различен принцип- там цените се определят от търсенето в дадения момент. Във всяко време има цена "продава" и цена "купува", което дава възможност за сключването на сделки, които изглеждат изгодни и за двете страни.

Но дали само ефективността е причината, която тласка купувачите към участие в аукционите? Според някои анализи има момент на пристрастяване към играта на интернет покупките. Освен че там получавате цена на продуктите, които продавате, вие получавате и оценка за самият себе си като търговец, което носи удовлетворение за участника. Това е в основата на схващането, че участниците в аукционите са като зависими от опиати в усещанията си когато търгуват.

И все пак сайтове като eBay отчитат спад в обемите на търговията, което според автора на статията се дължи най-вече на факта, че се умножиха алтернативните възможности за сделки. Преди eBay беше първото място, на което да потърсиш нещо екзотично, нещо рядко и колекционерско. Днес има Google, който от своя страна препраща към много повече източници, предлагащи търсеното изделие.

Интернет вече не е място, на което да се удивиш от находката си, а по-скоро място, на което могат да се сключват определен тип сделки. Колкото повече хората свикват с аукционите през интернет, толкова по-малко развълнувани са те от участието си в такива.

Във времената на криза, когато потребителите станаха по-пестеливи и внимателни при покупките си, от сайтовете за пазаруване и участие в търгове се очакваше, че са подобрили резултатите си, защото там потребителите могат да намират по-евтини неща. Това е още една от причините, поради които през последните години компаниите са много по-гъвкави в ценовата си политика и именно това е, което е най-революционното в момента.

Ценообразуването като цяло стана далеч по-конкурентно и ефективно. Аукционите изиграха голяма роля и в моделиране на поведението на консуматорите, които се вживяха в ролята не на бизнесмени, които сключват своите сделки на живота, а са просто едни ловци на ниските цени, обобщава в статията си Джеймс Суровецки. Wired.com