Стана модно напоследък всеки да се изказва по темата за високите лихви на банките без да си направи труда да провери данните. Например много хора твърдят, че в България лихвите били не просто високи, а най-високи в цяла Европа. Нищо подобно - в нашия регион България има най-ниски нива на банковите лихви.

Унгария, Латвия, Румъния, които взеха огромни заеми от МВФ, имат значително по-високи лихви от България както по новоотпуснатите, така и по съществуващите кредити. Унгария и Румъния имат плаващ валутен курс и класическа централна банка, Латвия има фиксиран валутен курс, но не и валутен борд. Това е важно да го прочетат тези, които твърдят, че ако имахме класическа централна банка щяхме да можем да свалим лихвите - е, Румъния и Унгария като имат класическа централна банка, с какво им помогна това?

Лихвите са им драстично по-високи от нашите, няма и кредитиране.

Естествено лихвите в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Но причината е, че България просто не е сред държавите, чиято парична единица е еврото. От години има твърдения, че няма смисъл бързо да влизаме в нея (Гарабед Минасян от БАН продължава да повтаря същото и в момента). Да, ама сега си плащаме за това, че не сме в еврозоната. Който не иска да прави реформи навреме, след това страда - просто и ясно.

Погледнете кои сравними страни от региона имат по-ниски лихви от България - Словакия и Естония. Словакия стана член на еврозоната в началото на годината. Естония прави епохални усилия и всички вярват, че тя ще е следващият й член, като решението се очаква до половин година. Очевидно е - страните, които полагат усилия и се приближават към (или влизат в) еврозоната, са страните, които имат по-ниски лихви от нас. Когато и ние имаме някакви успехи на този фронт, ще получим същия бонус.

Ясно е, че не е лесно да имаме напредък в интеграцията към еврозоната. Но да не мислите, че на естонците им е лесно - те трябваше да намалят бюджетния си дефицит с цели 9% от БВП по време на много дълбока рецесия и по време, в което всички ги смятаха за обречени. В сравнение с Естония сме в много по-изгодна позиция и не ни се налагат чак толкова епохални свръхчовешки усилия, за да се приближим към приемането на еврото. Не казвам, че е лесно, но въобще не е отчайващо.

При наличие на политическа воля, всичко е възможно.

Свалянето на лихвите се описва от много хора като безплатен обяд - от него щели да спечелят банки, бизнес, икономиката и т. н. Не стоят точно така нещата. Защото банките са привлекли нови депозити с по-високите лихви от последната година. Ако рязко свалят лихвите, рискуват тези депозити да бъдат изтеглени. Аз лично не бих държал много пари в банка при 2-3% годишна лихва, например. С други думи, рязко сваляне на лихвите може да донесе и рязко падане на привлечените средства на банките, което означава, че те няма да имат възможност да разсрочват кредитите на длъжниците, а ще си ги изискват веднага обратно. Вместо да плащат високи лихви, много длъжници ще трябва веднага да си изплатят кредитите. Дали това ще е по-добре за тях?

Лихвите могат да паднат, ако банките заменят вътрешното финансиране с привличане на по-евтин ресурс от чужбина. Знаем, че след усилени мерки на големите централни банки ликвиден ресурс в момента в големите икономики не липсва. Но новата мода, наложена от западните "мислители" и банки, е местните кредити да се финансират с местни депозити (всъщност тази мода я налагат само в Източна Европа - на запад правят точно обратното). Дали

това се дължи на притеснения от региона

или на нещо друго, но така или иначе, това трябва да се промени, за да има значително по-ниски лихви. Тоест, трябва да се гради доверие към страната. А доверие не се гради чрез натиск върху банките, нито се гради за един ден.

Някои казват - нека банките си намалят печалбата и така да намалят лихвените проценти. В интерес на истината печалбата на банките спада драстично на годишна база, в последните месеци има банки, отчитащи загуби и те ще стават все повече. Т. е. и тук няма някакъв резерв за по-ниски лихви.

Да не пропусна и идеята за емитиране на еврооблигации от правителството, които да се вкарат в банките, и така да се намалят лихвите. Първо, това е почти директна субсидия от бюджета към банките и кредитополучателите и въобще не е ясно защо хората, които са взели кредит, трябва да бъдат субсидирани от останалите, по-благоразумни членове на обществото. Второ, ако банките нямат доверие и не искат да поемат риск с кредитиране, те просто ще изпратят тези пари от еврооблигациите в чужбина. Т.е. това не е никакво решение, а борба със симптомите, която най-вероятно ще ги задълбочи.

Не на последно място, по-важно е да има нов кредит и нови инвестиции, отколкото ниски лихви. Криза е, но световната икономика не е свършила, тя просто е намаляла малко.

Инвестициите също са намалели - и отиват там, където има по-добри условия за бизнес. В България също има чужди инвестиции дори тази година, макар и в по-малък размер. За да е по-голям размерът, трябва да има и по-добра инвестиционна среда, по-малко бюрократични пречки, чиновници и пр. Това е нещо, което може да се подсигури в България - има огромен международен опит как се прави.

Знаем, че през по-голямата част от последното десетилетие лихвите в България са били високи и въпреки това е имало икономически растеж. Така че илюзията, че лихвите са решаващи, е погрешна. На практика ние сме имали само 2 години с наистина ниски лихви. Има страни с нулеви централни лихви, които все още са с рецесия и растяща безработица, по-висока от нашата. Има и страни с високи лихви, които вече отчитат растеж (Бразилия например, която сега всички хвалят за лекото минаване през кризата и икономическите й успехи, а там лихвите по кредитите са по-високи от тези в България).

С две думи, бързи, лесни и популистки решения просто не работят по отношение на лихвите. Необходими са смели реформи за придвижване към еврозоната, поддържане на стабилността, увеличаване на доверието и инвестиционната привлекателност на страната. Стабилизирането на бюджета вече дава ефект и лихвите спряха да растат. Време е за следващи крачки в реформаторска посока, ако наистина искаме позитивни резултати.

 

* Материалът е от блога ikonomika.org и е публикуван във вестник Сега.