В момента след удръжките, размерът на минималната работна заплата у нас е 190 лв. Същевременно линията на бедността в страната за 2011 г. е определена на 211 лв. Това налага минималната работна заплата да бъде повишена до 270 лв., така че след удръжките /213 лв/ да съответства на линията на бедността . Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, на пресконференция на синдикалната организация днес.

Близо 120 хиляди са заетите на минимална работна заплата от 240 лева в страната. Но експертите от КНСБ искат не само преразглеждане на МРЗ, а и на линията на бедност. Според Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания, сегашните 211 лв. са определени при некоректна методика и обективно линията на бедност трябва да бъде вдигната до 250 лева на месец.

Базирайки се на предварителни данни на НСИ, синдикатите отчитат, че средните  работни заплати през третото тримесечие са се повишили средно с 9.4%, като в частния сектор ръстът е 11.8% на годишна база. Същевременно това не трябва да се разглежда като масово повишение на заплатата: промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия съответства на намалението на заетостта.

За последната година броят на наетите лица намалява драстично, с 7.1%, или над 158 хиляди души. Наблюдава се много лек растеж на заетостта в последните две тримесечия, но той според КНСБ се дължи на сезонни фактори.

Чак през третото тримесечие на тази година се наблюдава ръст на сумите, начислени за заплата – с 69 млн. лева повече спрямо базовото трето тримесечие на 2009 г.

Тоест според КНСБ положителният ръст на средната работна заплата „е естествен аритметичен резултат” от намаленият средносписъчен брой наети лица. Почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при отчетливо нарастване на производителността на труда – твърдят синдикалистите.

Статистиката показва, че в търговията и ремонта, хотелиерство и ресторантьорство, в производство на каучук и пластмаси, на основни метали, на машини, на превозни средства и др. увеличението на заплатите е символично.

Относително слабо са засегнати само няколко сектора, в които средната заплата се повишава умерено, а намалението на заетостта е с ниска стойност: това са добивна промишленост, производство и разпределение на ел. и топлоенергия, транспорт, складиране и пощи. Изпъква производството на хранителни продукти напитки и тютюневи изделия, производството на химични продукти, производство на компютърна техника и електроника.

Най-добре като ръст на заплатите и заетост се представят информационните технологии, дейностите свързани с води и управление на отпадъци, финансови и застрахователни дейности, производство на лекарства. Общо взето, за 170 хиляди българи ситуацията изглежда оптимистична.