Средната възраст на участвалите педагогически специалисти е 47,3 години, което не съответства на средната възраст от 54 години за системата. Това показва по-активно желание за квалификация сред по-младите учители.
Само 14,7% от участниците са мъже – дял, който дори надвишава реалния недостиг на мъже-учители в България. Средният педагогическият стаж на българските учители е около 23 години, което показва натрупан професионален опит.
78,9% от респондентите са с магистърска степен, 18,6% – бакалаври, а 2,4% са с докторска степен – процент, който постепенно нараства.
По отношение на регулярността на квалификациите:
19,4% от педагозите са имали четири и повече квалификационни обучения през последната година;
19,5% – три обучения;
33,9% – две обучения (традиционният модел);
27,1% – само едно обучение.
68,5% от педагогическите специалисти са се обучавали със средства за квалификация, заложени в училищния бюджет. Тези средства са договорени благодарение на синдикатите чрез чл. 24 от Националния КТД: „Размерът на средствата, предвидени за квалификация на педагогическите специалисти, е не по-малко от 1% от средствата за работна заплата…“
istock
високата им мотивация да поддържат професионално ниво;
че училищната квалификация невинаги отговаря на индивидуалните нужди на преподавателя.
25,1% са се включили в Националната програма „Квалификация на педагогическите специалисти“, а 16% – в квалификационни програми, финансирани от синдикатите.
Синдикат: Заплатите на директорите на училища се смятат на тъмно
Определянето на квалификационната програма е ставало основно чрез решения на Педагогическия съвет. Все пак, около една четвърт от учителите сами са избрали посоката на своята квалификация, като често са я финансирали лично.
Времето за квалификация е основен проблем: 51% от обученията се провеждат през почивните дни. Това е порочна практика, която допринася за бърнаут сред учителите и свидетелства за липса на институционална подкрепа от страна на МОН.
64,3% от анкетираните не знаят какъв е общият размер на средствата за квалификация в тяхната институция. Само 32% са заявили, че им е предоставена тази информация.
Най-често учителите и директорите са се квалифицирали в следните организации:
Департаменти за квалификация – 42,7%;
Обучителни НПО организации – 20%;
Синдикални обучения – 16%;
НЦПКПС – Банкя – 8,6%.
Среден брой квалификационни кредити годишно:
Българският учител придобива средно 2,9 кредита годишно, което го поставя сред водещите професии по този показател. 88,2% от учителите са категорични, че трябва да разполагат с пет работни дни за квалификация, по европейски образец.
Статутът на тези дни трябва да е служебен, извън платения годишен отпуск, който има друго предназначение.
Това съответства на модерни образователни системи, където квалификационните дни се провеждат преди началото или след края на учебното време.
istock
Най-търсените теми за квалификация са:
Нови методи за преподаване – 49%;
Бърнаут и прегаряне – 41,8%;
Иновации в действие (споделяне на опит) – 39,9%;
Тренинг по специалността – 38,1%;
Психологически аспекти – 32,2%;
Права на учителя – 31,8%;
Дигитални компетентности – 26,8%;
Изкуствен интелект в образованието – 25%;
Участие в конференции – 16,8%;
Вътрешна квалификация – 14,4%;
Изграждане на резилианс – 7,5%;
Обща педагогика – 5,5%.
Това изследване показва, че учителската професия е една от най-ангажираните с постоянна квалификация. Време е МОН да оптимизира административно процеса по провеждане на квалификации и да го направи устойчив, прозрачен и съобразен с нуждите на реалната практика, посочват от синдиката.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase