Липсата на дисциплина сред младите работници е принудило част от бизнеса да въведе т. нар. „бонус присъствие”. Премията от 100 лева се дава на тези младежи, които са присъствали на работа цял месец. Това стана ясно по време на дискусия в Българската стопанска камара за демографската ситуация в България, предаде Economic.bg.

Работодателите се оплакват и от липсата на добро образование и квалификация, коментира председателят на стопанската камара в Смолян Иво Цанев. Демографският проблем и застаряването на населението са сред основните проблеми на бизнеса в региона. За последните десет години населението в Смолянско е намаляло с 15 на сто или 10 хил. души.

Царев посочи още, че близо половината от напускащите региона са в трудоспособна възраст между 20 и 39 години, следват преселващите се лица на възраст под 20 години, чиито процент достига 24,1 на сто.

Голяма част от фирмите изпитват огромни затруднения при намирането на специалисти в машиностроенето. Така например една голяма компания от автоиндустрията е имала желание да увеличи своето производство, но не е успяла да намери подготвени кадри и на практика общината е загубила инвестиция от 14 млн. лева. 

Междувременно стана ясно, че Българската стопанска камара е изпратила становище до министъра на образованието Меглена Кунева за състоянието на професионалното образование и обучение в България. 

От бизнеса алармират още, че се наблюдава сериозен отлив на младите хора от професионалното образование, а системата за кариерно ориентиране е неефективна. Липсват и преподаватели с адекватни на съвременното технологично развитие компетенции.

Над 65% от фирмите, които членуват в камарата, се оплакват от липса на кадри с необходимата квалификация и умения, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. 

Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.

„За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на „бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността, към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех и липса на мотивация“, мотивират се още от стопанската камара. 

Според работодателите ниският интерес към професионалното образование води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.

От бизнеса предлагат да се изгради адаптирана към потребностите на учениците информационна система с база данни за особеностите на пазара на труда, за важните предприятия в регионите, както и за особеностите на отделните професии, която да подпомага тяхното кариерно ориентиране и преход от учене към работа. От друга страна, трябва да бъде създадена и информационна система с база данни за завършилите професионални гимназии, която да подпомага работодателите при търсенето на кадри с подходяща квалификация.

По отношение на преподавателския състав, БСК алармира, че се задълбочава тенденцията на неговото застаряване и феминизиране, като за 15 години броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. 

Освен това, базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и познанията им не кореспондират с нивото на технологично развитие на съвременните производства.  Според БСК, е необходимо да се развиват регионални и държавни социални политики за подкрепа и привличане на млади учители чрез различни по вид стимули, вкл. преференциални кредити, осигуряване на целеви средства за заем и закупуване на жилища и др.

Според бизнеса отсъстват стимули и облекчения при инвестиции от страна на работодателите в професионалното образование, няма достатъчно ефективни нормативни предпоставки и насърчения за работа по съвместни проекти, за публично-частно партньорство между бизнеса и образованието, за създаване на квалификационни фондове и квалификационни клъстери.