Близо половината от българските учители ще се пенсионират в следващите 8 г. Така в училищата ще влязат хиляди нови преподаватели и образователната система и университетите трябва да са готови за това. Това обяви на семинар съветникът в образователното министерство и директор на 51-во СОУ в София Асен Александров.

Средната възраст на учителите в момента е 52 г. Процентът на младите учители до 29 г. е едва 3. Университетите обучават хиляди педагози, но по-голямата част от тях остават извън образователната система и поради липсата на места, и заради нежелание да работят професията. "Пенсионирането на толкова много учители е предизвикателство пред системата, но може да се окаже и шанс да бъдат компенсирани пропуски в подготовката на учителите", обясни Александров.

В тази връзка ще настояваме пред ректорските ръководства учебните програми по педагогическите дисциплини да бъдат изцяло преработени, заяви лидерът на Съюза на българските учители към КНСБ Янка Такева.

"Учителите не бяха подготвени и бяха принудени в крак да усвояват компютърни технологии и чужд език, работа в мултикултурна среда, а обучението по педагогика продължава да не е добро", добави Такева. В същото време според демографските прогнози делът на децата, за които българският не е майчин, ще нараства, предупредиха учители.

"Допълнителната подготовка на тези деца не е уредена добре и е недопустимо те да преминават от клас в клас, без да са усвоили минимални знания и умения. Невъзможно е учителят да провежда редовен час и в същото време да осигури повишено внимание на тези деца, затова трябва да бъде заделен допълнителен ресурс след часовете", заявиха преподаватели. Те са против и отпадането на оценките до IV клас, защото това демотивира децата.

Просветното министерство възнамерява да разшири алтернативните форми за обучение в средните училища - дистанционно, задочно и вечерно. И в момента училищата имат право да предлагат такова обучение, като то е предназначено основно за ученици, навършили 16 г. "Натискът за подобни алтернативни форми се засилва, по социални причини много ученици в гимназиалния клас искат да учат самостоятелно или в друга задочна форма, за да могат да работят", обясни Асен Александров. В същото време вечерните училища се броят на пръсти.

"Предлагането на такива алтернативни форми е логично при въвеждането на задължително обучение до X клас", поясни Александров. Ще има ли нова организация на алтернативните форми обаче ще стане ясно чак след приемането на нов закон за училищното образование. "Трябва много да помислим как изборът на профили в XI-XII клас да стане по-гъвкав", заяви още училищният директор.

Структура

След въвеждането на задължително обучение в X клас училищата ще могат да провеждат приемни кампании и след края на X клас при наличие на места. Близо 600 основни средищни училища пък ще могат да обучават деца до X клас - с 2 години повече от сега.