690 хил. българи между 15 г. и 64 г. не желаят да работят поради лошо здраве, по лични (семейни причини) или заради напреднала възраст. Извън работната сила в тази възрастова група са общо близо 1.5 млн. българи.
От тях над 1 млн. и 220 хил. не желаят да работят, но 451 хил. души посочват като причина това, че учат. Това показва наблюдението на НСИ на работната сила през първото тримесечие на тази година. В сравнение с година по-рано няма особено големи размествания, като нежелаещите да работят поради възраст, здравни или семейни причини общо се увеличават в началото на тази година с около 10 хил. души.
За сметка на това тази година намаляват обезкуражените безработни - тези, които не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. През първите три месеца на тази година броят им е паднал с близо 15 хил. до 176 400 души в групата между 15 и 64 г.
За първи път националната статистика и Агенцията по заетостта се разминаха сериозно в данните за безработицата в страната. Според НСИ хората без работа у нас през първото тримесечие вече са под 300 хил. души - близо 280 хил., а средното равнище на безработицата е паднало с 2% до 8.6%. Според статистиката намалението е забележително - 20% по-малко са хората без препитание за една година. По-малко отимистично звучат данните на Агенцията по заетостта.
От там също посочват, че се наблюдава тенденция от началото на година безработицата да намалява, съответно и по-малко хора да са без препитание, но според данните на АЗ през април официалната безработица е 9.3%, а в бюрата по труда са регистрирани 305 хил. души. В тази статистика намалението е с 45 хил. души спрямо април 2015 г. Двете институциите мерят безработицата по различен начин - НСИ използва извадка от домакинства, а АЗ брои хората, регистрирани на борсата.
От всички безработни, регистрирани от НСИ, 13.5 на сто са с висше образование, над 51% са със средно, а 35 на сто - с основно или по-ниско образование. От всички без работа 56 на сто са продължително безработни, тоест над една година. 105 хил. българи не работят две и повече години. Спрямо година по-рано те намаляват с 28 хил. души. 15% от безработните от началото на година пък търсят работа за първи път.
Заетите през първото тримесечие между 15 г. и 64 г. са 2 млн. и 915 хил.
Дoходи
Средната заплата за март е стигнала 952 лв., сочат данните на НСИ. Спрямо края на миналата година възнаграждението за страната се е увеличило с 15 лв., но трябва да се има предвид, че заплатите за декември са по-високи заради коледни бонуси. За една година статистиката отчита, че средната заплата се е увеличила със 70 лв.
Средната заплата за първите три месеца за страната е 931 лв., като в частния сектор е 929 лв. (с 9% по-висока), а в обществения - 936 лв. (с 6% по-висока). Според статистиката общият доход средно на човек в домакинството през първото тримесечие е 1237 лв., тоест с 4.2% по-висок от преди година. Общият разход на човек е 1110 лв. и се увеличава с 1% за една година.