Единственият ефект от натоварването на работодателите да плащат първите три дни от болничните с аргумента, че така ще контролират по-добре служителите си да не излизат в отпуск по болест, за да вършат лична работа, се оказва допълнителна тежест за бизнеса, който в кризата трябва да плати още около 100 млн. лв. годишно. Това става ясно от последната справка на осигурителния институт за платените обезщетения от 2008 г. до 2011 г.

Според данните през 2011 г. са боледували повече хора, отколкото са през 2010 г., изплатени са по-голям брой обезщетения за общо заболяване, но затова пък за по-малко дни. Т.е. увеличил се е броят точно на краткосрочните болнични.

Лицата с временна неработоспособност през м.г. са били 1.9 млн. души, или 6.5 на 100 осигурени. Докато през 2010 г. те са почти 1.83 млн., което ще рече 6.3 на 100 осигурени. Изплатените обезщетения за 2011 г. са почти 2.4 млн., докато година по-рано са били малко над 2.3 млн. Загубените дни пък са съответно 11.5 млн. и малко под 13 млн.

Средното обезщетение е паднало от 122 лв. през 2010 г. на 104 лв. през 2011 г. Но това може да се обясни с промяната от 1 юли 2010 г. на реда за плащане на болнични, когато първите три дни минаха за сметка на работодателя и съответно не се отразяват от статистиката на НОИ. Това трябваше да продължи първо само половин година, но след това действието на промяната беше удължено до края на 2012 г.

В момента бизнесът плаща 70% от последната заплата през първите три дни, а НОИ се включва от четвъртия с 80% върху средния доход за 18 месеца назад. Преди това бизнесът даваше пълна надница пред първия ден, а НОИ поемаше от втория.

Повечето боледували през м.г. са отчетени и на фона на по-малкото осигурени лица (2.765 млн. срещу 2.83 млн. година по-рано). И въпреки действието на стария ред до средата на 2010 г. Той беше променен заради обвинения, че в кризата работодателите "разболяват" работниците си, за да пестят от заплати, а хората си вземат болнични, за да си вършат лична работа.

Тогава социалният министър Тотю Младенов обяви, че 70% от болничните са фалшиви, а хората ги вземат, за да си копаят лозето, и това трябва да се прекрати. Увеличението на болничните обаче се оказа едва с 31 651 повече през първото тримесечие на 2010 г. спрямо 2009 г., което на фона на истерията от свински грип и епидемията от морбили не е много фрапиращо. А затегнатият контрол установи едва около 120 фирми, създадени единствено с цел измама, в която се назначаваха неграмотни на максимален доход и после се пращаха в дълги болнични, начисляваха им се заплати и осигуровки за година назад, не се плащаше нищо, но се прибираха обезщетенията.

Междувременно държавата промени куп закони, като забрани регистрация на договори за повече от три дни, промени на дохода със задна дата без ревизия от НОИ и т.н. Въведе се и нереално дълъг срок на изчисляване на обезщетенията, които през 2010 г. бяха 80% от средния осигурителен доход за 6 месеца назад, през 2011 г. - за 12 месеца, а сега за 18 месеца. Това ощетява хората, тъй като в сметките влизат и периоди с по-нисък доход, но на практика обезсмисли измамите. Държавата обаче не освободи бизнеса от финансовата тежест да плаща първите три дни.

Шампиони

Хората в Сливен се оказват най-здрави според данните на НОИ. Там през 2011 г. са ползвали болничен 31 300 лица - едва 1 на 100 осигурени. Най-болни се оказват в област Стара Загора, където през м.г. са боледували по 14 души на 100 осигурени.

От НОИ вече обявиха, че се следят медицински заведения, лекари, предприятия и области със съмнително високи показатели на заболеваемост, които се прехвърлят на здравната каса. Хванати ли са обаче нарушения, какви и има ли наказания заради злоупотреби - информация няма.