Кабинетът е подготвил поредната безсмислена стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора. Според нея за стабилизиране на пенсионната система ще се разчита освен на по-тежките условия за пенсиониране и на информиране на хората, че осигуровките върху реалните доходи и доброволното осигуряване ще им осигурят по-добри пенсии.

Без да се предвиждат никакви конкретни мерки, ще се търси и по-висока събираемост на осигурителните вноски - непостижима задача от години. Честите сътресения и промени в условията за пенсиониране и упоритото задържане на тавана на пенсиите обаче вършат точно обратното - разклащат доверието в пенсионната система. Отрицателната доходност на частните фондове в кризата пък срина съвсем очакванията към допълнителното осигуряване.

При липса на преференции към бизнеса правителството отново залага работодателите да осигурят по-дълго оставане на възрастните хора на пазара на труда. От национално представително изследване на НЦИОМ обаче става ясно, че в 15.5% от случаите, при които работодателите отказват да назначат някого, причината е възрастта, а всеки трети, неполучил работа, е преминал 50 г.

"С други думи дискриминацията на хората в късните трудови кариери е почти 2 пъти по-голяма в сравнение с останалите възрастови категории", пише в стратегията. Отказите заради етническия произход са едва 5.5%, а заради пола - 3.9%.

Държавата най-сетне признава и това, което отдавна се знае - здравната помощ у нас е недостъпна за голяма част от населението, особено за възрастните. Над 12% от българите - тези в селата, нямат никакъв достъп до лекарска помощ или той е затруднен заради липсата на медицински практики в регионите им, отчитат управляващите. В нея се твърди още, че в позитивния лекарствен списък на НЗОК са включени лекарствени продукти, които уж осигуряват потребностите от лечение на населението, подбрани са съобразно доказателствата за тяхното качество и ефективност, но всъщност са съобразени с бюджета за съответната година.

"Хроничните заболявания и все по-скъпо струващите високотехнологични здравни услуги създават сериозни проблеми на хората от третата възраст. Често пъти за тях е непосилно да заплащат както процедури и манипулации, които са важни за поддържане на здравния им статус и качеството на живота им, така и лекарства, поддържащи ги в добро здраве", признават още управляващите.

Не се заплащат психологичните сесии и не е организирана такава дейност като системен подход, макар че проблемите с нервната система са сред най-честите при възрастните.

Факт

Към края на 2011 г. НАП отчита несъбрани данъци и вноски от над 16.8 млрд. лв.