Минималната заплата, която плаща бизнесът на служителите си трябва да е такава, че да им позволява да задоволяват жизнените си потребности. Тази концепция донякъде обезсмисля наличието на минимална заплата, която при това обикновено е далеч по-ниска от необходимото на един работник да води нормален живот. Всъщност, ако погледнем чисто обективно, там където има конкуренция на пазара на труда и доходите са високи.

Компаниите плащат повече защото се състезават помежду си за служителите. Там където няма конкуренция бизнесът често плаща най-малкото възможно възнаграждение или минималната работна заплата.

Основен фактор за конкуренцията на пазара на труда е квалификацията. Квалифицираните служители са по-търсени от компаниите и съответно получават по-високи доходи.

Наистина има няколко добри причини за предвижданото през следващата година увеличение на минималната работна заплата. Разходите на населението растат, до голяма степен заради абсурдната ценова политика на ДКЕВР. В същото време, въпреки че показва признаци на възстановяване през последните две тримесечия, пазарът на труда е в криза, която засяга основно нискоквалицфицираните и нископлатени служители. Много от тях се отказват от търсенето на легална работа и по този начин излизат от пазара на труда. Така повишаването на минималната заплата и свързаните с нея социални плащания се превръща и в добър предизборен ход за ГЕРБ.

Трябва да е ясно обаче, че работа се предлага само ако разходите за наемане на даден служител са по-ниски от ползите от допълнителната продукция, която той ще произведе. Това е ограничение, което пазарът не може да надскочи. За много малки и средни предприятия увеличаването на минималната работна заплата, съчетано с повишените вече минимални осигурители прагове, които в много сектори се приближават до средните възнаграждения, ще доведе до ново съкращаване на служители.

Не може с приемането на закони да се премахне бедността и да се създаде средна класа. Това не е станало в нито една богата страна и е абсурдно да се случи в България.

Механизмите на минималната заплата и минималните осигурителни прагове на пръв поглед са добри. Те спестяват на обществото част от средствата, които то трябва да отдели за бедните и по този начин облекчават държавния бюджет.

Повишаването на този доход обаче може да има негативен социален ефект. Много компании плащат минимални или близки до минималните заплати защото не могат да си позволят по-големи разходи за служителите. Това са основно дребни и средни предприятия, които на пръв поглед имат малко значение за икономиката като цяло, но съвкупно са основен източник на заетост в страната.

Какъв е резултатът от повишението на регулираните доходи? Малка част от фирмите ще фалират. Повечето ще намерят начини да съкратят разходите за труд, като например спрат да плащат за квалификация на служителите си. Част от бизнеса ще замени персонала с машини – това не е толкова ограничена практика и ще се прилага все по-често, особено в търговията на дребно.

В други отрасли повишаването на регулираните доходи води до ръст на цените на изхода на предприятията, което в крайна сметка има негативен ефект точно за бедните, включително и пенсионерите.

А в обществения сектор повишението на минималните заплати просто се прехвърля върху данъкоплатците.

Въпреки увеличението на регулираните доходи през последните години, делът на бедните българи постоянно расте. Прагът на бедност в страната за 2010 г. е 3286.92 лв. като 49.1% от населението тогава е било бедно или застрашено от бедност по предварителни данни на НСИ. Видно е, че годишният доход от минимална заплата от 310 лв. надхвърля този праг, което е абсурдно.

Вместо да бори бедността с повишаване на регулирани доходи, правителството трябва да търси как да подкрепи бизнеса.

Единственият начин да се постигне устойчив ръст на заплатите е да се повиши производителността на работната сила. Колкото по-висока стойност има произведеното от хората, толкова по-скъп ще е техният труд, и толкова по-голяма ще е конкуренцията на пазара на труда.

Как да се постигне това? С по-добро образование, подобряване на квалификацията, стимулиране на производителността чрез капиталови разходи и данъчни улеснения. Нашето общество трябва да направи много повече, за да помогне на работещите бедни, от това да им подхвърли още 20 лв. на месец.