Средният осигурителен доход за последните 5 г. се е увеличил с 67.29%, докато ръстът на работната заплата е 80.5 на сто, показва анализ за състоянието на работната сила и пазара на труда от 2005 до 2009 г., изготвен от БСК по проект към оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Според Григор Димитров от камарата, това означава, че намаляването на вноските е оказало положителен ефект, защото повече хора се осигуряват върху по-високи доходи.

"Разликата между ръста на осигурителния доход и на заплащането показва каква е сивата икономика, т.е. имаме сериозен резерв за увеличаване на събираемостта от осигурителни вноски през този период", обясни той.

В най-тежкия период на кризата работодателите масово са освобождавали младите и са задържали по-опитните си работници - над 35 г. Само сред работниците между 35 и 44 г. и при тези от 55 г. до 64 г. има увеличение на заетите за кризисната 2009 г. спрямо 2008 г.

В трудния период на криза, когато бързо трябва да се предприеме нещо, най-логичното е бизнесът да се освобождава от младите и от неквалифицираната работна ръка, смятат от БСК. Но според работодателската организация бизнесът наистина не инвестира достатъчно в обучение на млади кадри, а предпочита да използва готови.

Друг голям проблем на пазара на труда е концентрацията на качествения трудов ресурс на едно място. Около 75% от осигурените лица работят в 12 от 28-те области. В София-град са концентрирани 28.1%, които внасят 35.5% от общата сума от осигурителни вноски. Още 15% идват от работещите в Пловдив и Варна. Анализът на БСК на практика показва, че ресурсът на работната сила в малките градчета и селцата е изчерпан.

Според БСК е крайно време държавата не само да отчита негативните тенденции, но и да ги управлява. Като например да се намери начин за задържане на учениците в училище. В същото време от България изтичат най-качествените кадри.

"От българските емигранти не по-малко от 25% са с висше образование, а не по-малко от 78% са с висше и средно", отчита Григор Димитров.

Тенденции

При средна възраст на майките в големите градове 28.9 г. в някои райони като Сливен, Стара Загора, Бургас тя е около 20 г.

"Имаме голям контингент от родители под 20 г., който ще отгледа едно не съвсем адаптивно на пазара на труда поколение", смята Григор Димитров.