Под границата на бедност с общ доход на човек до 214 лв. у нас живеят 1 660 000 домакинства. Това сочат данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на т.г., представени днес от президента на КНСБ Пламен Димитров.
Над издръжката на живота живеят 16 на сто от домакинствата.
Работната заплата през второто тримесечие на годината е нарастнала с 6,6 на сто спрямо същия период на миналата година. Нетният й размер е 622 лв., или около 60 лв. над издръжката на живота. Въпреки увеличението на минималната работна заплата, нетният й размер от 222 лв. остава под официалната линия на бедност, която е 236 лв. Реалната работна заплата у нас е с около 22 на сто по-ниска от тази от времето на прехода, докато брутният вътрешен продукт е нарастнал с около 35 на сто.
Двайсет и седем на сто от работещите българи /около 650 000 души/ продължават да са ниско платени и са т.нар. работещи бедни. В някои сектори заплатите дори са намалели - в
"строителство на сгради" - с около 5 на сто, ветеринарно-медицинска дейност - с 2,4 на сто, медикосоциални грижи - около 1 процент.
Компенсацията на наемния труд у нас продължава да е далеч от тази в другите страни от ЕС, т.е. несправедливо разпределение на дохода в полза на капитала за сметка на труда, коментира Пламен Димитров. Около 37,2 на сто получава наемния труд от брутния вътрешен продукт, а средният процент за сметка на труда в ЕС е близо 50 на сто, допълни той.
Освен на потреблението инфлацията се отразява и на спестяванията на хората. Лихвите по депозитите не успяват да покрият инфлацията, която реално "изяжда" покупателната стойност на спестяванията.
Намеренията на правителството за данък върху лихвите по депозитите са крайно неуместни, смятат от синдиката.
По данни на БНБ, представени от конфедерацията, в края на юни 2012 г. броят на депозитите на домакинства и на самостоятелни предприемачи спрямо предходното тримесечие спада с 0,4 процента. Общият брой на депозитите е 12 262 млн. лв., като над 75 на сто от тях са до 1000 лв. Темпът на намаление на депозитите в тази група /включително дебитни карти за превод на
заплати, пенсии, обезщетения за гледане на дете/ е 0,5 на сто, а на годишна база - с 1,3 процента. Относителният дял на депозити в размер над 1000 до 5000 лв. е 14.1 процента. Общият брой на депозитите до 5 хил. са около 90 на сто от всички депозити.
Данни на Националния статистически институт от наблюдението на домакинските бюджети показват, че обикновените българи не само че реално не успяват да спестяват, а теглят пари във все по-големи размери, за да могат да посрещнат ежедневните си нужди. От началото на миналата година до второто тримесечие на т.г. изтегляните всяко тримесечие суми от банки сериозно превишават влаганите, сочат данните.