България отново е държавата в ЕС с най-висок ръст на заплатите, обяви вчера Евростат. През третото тримесечие на 2010 г. разходите на фирмите за час труд у нас са пораснали с 10.2% спрямо същия период на миналата година, сочат данните на статистическата служба на Евросъюза.

В Румъния, която е на второ място, увеличението на средното възнаграждение е 6.3%, а в Чехия - 5.6%. А Гърция отбелязва най-голямото свиване - с 6.6% Средно за целия ЕС има 1.8% увеличение.

В разходите, които отчита Евростат, освен заплатата влизат пенсионни, здравни и др. осигуровки, бонуси, обезщетения, ваучери за храна и др. В промишлените предприятия у нас тези разходи са пораснали със 7.5% за година, в строителството увеличението е 6.7%, а в услугите почти двойно повече - 12.9%.

България оглавява класацията на Евростат за растеж на почасовите харчове за труд от самото начало на годината. За съжаление обаче това първо място неизменно върви с една друга "шампионска титла" - за най-ниски нива на работните заплати. Освен това увеличението на разходите за час труд с над 10% не означава, че всеки работник е бил зарадван с такова увеличение на заплащането.

"Едва ли някой вярва, че в България заплатите се увеличават, и то най-бързо в ЕС. Няма много хора, които да са се похвалили с увеличени заплати", коментира икономистът Георги Ангелов.

Ангелов посочва, че в кризата работодателите пестят, като свиват персонала - освобождават най-неквалифицираните и запазват най-ценните си кадри, които са и най-добре платени. Именно това обяснява защо националната статистика улови 12% годишен ръст на средната работна заплата в частния сектор точно когато България попадна в окото на кризата.

Със съкращаването на евтината работна ръка в едно предприятие средната заплата автоматично расте. Така и разходите за 1 час труд стават по-високи, но при по-малко човекочасове общите разходи на работодателя намаляват.

Освен това увеличението на минималните осигурителни прагове по браншове вади на светло част от заплатите, която така или иначе се плаща. От началото на тази година тези прагове бяха увеличени средно с 4.85%. Но пък в същото време осигурителната вноска бе намалена с 2 процентни пункта.